(Случка, разказана от дъщеря му Донка, съпругата ми)
Един ден баща ми и майка ми копаели на лозето. Това вероятно е било около 1930 година. Времето било горещо. Въздухът треперел от жега, а само на стотина метра от тях имало чешма, която пълнела коритата с изобилна чиста вода, която с незнайна сила ги привличала да се освежат и да утолят жаждата си. „Да, но това е изкушение за нас", думали си двамата съпрузи. „Край чешмата е приятно, но кой ще копае лозето? Лозето нас чака." Така се разговаряли те, увлечени в работа. Не забелязали как минали часове и наближавало обяд. Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък. Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче. Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен. Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит. „Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил гущерчето, а си убил смока?" - „Аз мисля, че постъпих правилно. Нима трябваше да го оставя на смока да го погълне?" Двамата съпрузи били на различно мнение. Решили да отнесат въпроса до Учителя, Той да си каже мнението.
След известно време на баща ми се паднало път и работа да отиде при Учителя. Разказал му за случката с гущерчето и смока. За да спаси гущерчето, пожертвал смока. „Вие правилно сте постъпили, понеже сте помогнали на по-слабия" - казал Учителят.
За всички по-важни въпроси в живота си баща ми винаги намираше време да се срещне и се посъветва с Учителя. Той беше образец на изпълнителност. Думата на Учителя за него бе закон.
