| Алтернативен линк |
55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО
От няколко години бадемите на братската градина не раждат, а те са почти единственият източник за дохода, необходим за издръжка на градината. Налагало се бадемите да се отсекат и на тяхно място да се посадят други плодни дървета. Решението било взето и се чакал само уреченият ден. Бадемите сякаш чували всичко, което се говори и чакали своя последен ден, тръпнейки от страх, свеждайки мълком клони един към друг. Една събота, само един ден преди сечта, пристигнала една сестра от далечно балканско село на братската градина, но нямало кой да я посрещне, защото на градината нямало никой. Тогава тя отишла между бадемите и се спряла при едно малко бадемче. След като постояла при него, сестрата сякаш доловила мъката му, което на своя език й проговорило. Ето и думите: „Моля ви се, не ме отсичайте. Аз всяка година ще ви давам бадеми. Пощадете ме!" Сестрата, като доловила тази молба и като нямало с кого да я сподели, намерила едно листче и я написала на него, забола листчето на бадемчето и си отишла. Брат Куртев, като се върнал на градината, намерил листчето, прочел го и го прибрал.