| Алтернативен линк |
51. ТИ КОГА СИ ТЪКАЛ
Един ден бе дошъл един болен при брат Георги Куртев, за да прегледа и да превърже болната му ръка. Като работел на полето, изваждал камъни и някакъв голям камък затиснал ръката му. Брат Куртев поглежда ръката оттук — оттам, разпитва болния, след това промива раната и спокойно я превързва. Но случило се така, че в стаята присъствала и жена му. И понеже е стопанка на къщата и била свикнала винаги да има последната и решаваща дума, що се отнася до къщната работа, и понеже брат Георги Куртев превързвал ръката в стаята, където работела жена му, тя се обръща, оглежда го как превързва, нещо не й харесало и казала: „Така тази рана не се превързва!" Тонът й бил твърд и категоричен. Брат Куртев вдигнал глава от ръката, която превързвал, погледнал жена си, веднага разбрал и доловил смущението на болния, който стоял пред него за помощ, огледал се наоколо, втренчил поглед към масата и казал: „Кой е тъкал тази покривка на масата?" - „Защо?" - попитала жена му. - „Ами като я гледам от тука, много аджамия е бил онзи, който я тъкал. " Жена му тутакси троснато го попитала: „Ти кога си тъкал, че разбираш от тъкане и от покривки?" А брат Георги Куртев се изправил, поел дълбоко въздух и с висок глас отговорил: „А ти кога си превързвала пръсти, че се обаждаш?" Настъпила тишина. Болният въздъхнал дълбоко и с облекчение се обърнал към брат Г. Куртев и казал: „Благодаря ти, брат Куртев, за тая приказка за покривката. Вече знам, че ръката ми ще оздравее. "