НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

01 - 45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС ТОМ 10
Алтернативен линк

45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ

През лятото на 1926 г., привечер, преди залеза на слънцето, на пътната врата на брат Куртев се почукало. Непознат пътник запитал жена му, която го посрещнала: „Мога ли да се отбия и да си почина във вашия дом?" - „Да, може, заповядайте. " Поканила го да седне под асмата, на сянка. Предложила му столче, а тя продължила къщната си работа.
Едва изминали 20 минути и брат Георги Куртев пристигнал, поздравил госта, завързали раздумка. Било време за вечеря, а в къщи нямало нищо за ядене. Брат Куртев изтичал до близкия дюкян и купил от бакалина халва и маслини. Седнали да похапнат, като си разменяли по някоя дума. Като попривършили, гостът станал да си тръгва. Брат Куртев го изпратил до пътната врата. Тогава гостът казал, че иска да отиде на братската градина. „Вие отгде знаете, че имаме градина?" - запитал с интерес брат Куртев. „Знам, аз съм ходил и съм работил там" - отвърнал гостът. Думите на непознатия озадачили брата. Той знаел всички, които са работили на градината. А този човек за първи път го виждал. „Кажете на пазача, че аз ви пращам, тогава той ще ви приеме. " - „И да му кажа, пак няма да ме приеме" - казал гостът и се сбогували.
Брат Куртев влязъл в двора, но в същия миг му минала мисъл да види накъде ще замине гостът, понеже се усъмнил, че не е бил обикновен човек. Върнал се обратно, но за голямо негово учудване на улицата нямало никой - тя била пуста. Гостът сякаш се бил стопил и изчезнал. Чудна работа! Върнал се и споделил с жена си за изчезването на госта от улицата. „Това е гост от други светове!" - отсякъл брат Куртев. „И на мен ми направи впечатление, още като се хранехме, че беше бедно облечен, но имаше идеално чисти и красиви ръце, а дрехите му бяха също много чисти. "
Когато след два-три дни брат Куртев отишъл на братската градина, пазачът на градината, брат Васил, му казал, че идвал такъв и такъв човек и искал да нощува, но той не го приел. По описанието на пазача Васил, брат Куртев разбрал, че се отнася за необикновения гост. А този необикновен гост беше предварително споменал, че и да отиде на братската градина, пак няма да го приемат. Тогава си спомня брат Куртев за разговора с Учителя на 11 юли 1920 г. при лозарската чешма, когато той търсил разрешение от Учителя за построяване на братската градина - разговор, който завършил с въпрос: „С каква цел?" А брат Куртев отговорил: „С идеална цел, Учителю, да имаме място, където да можем да си правим срещи и събори, място, където да можем да посрещнем и подслоним някой закъснял пътник. " Спомнил си и две сълзи се отронили от очите му. Една сълза за високия идеал и една сълза за неприютения пътник.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ