Една година, към края на пролетта, брат Куртев отишъл в София да се срещне с Учителя и да разговаря по някои въпроси. След няколко часов разговор, когато братът станал да си отива, Учителят му казал: „Когато се намериш в голямо затруднение, произнеси формулата: „БОГ Е ЛЮБОВ". При тая формула, изказана с вяра, няма трудност, която да не се преодолее. "
Качил се той на влака да пътува за Айтос. Времето минавало, а влакът сякаш летял. Трябвало да стигне навреме, да свари приятелите в събранието, да им предаде нареждане от Учителя. Когато влакът бил между гарите Стралджа и Карнобат, внезапно спрял в полето, без да може да се открие причината. Обслужващият персонал търсил повредата тук и там, но все не можел да я открие. Минало вече половин час, а влакът все още не тръгвал. Пътниците наслезли от влака да пушат, други се разхождали по нивите. Слязъл и брат Куртев, отишъл малко настрана, като се престорил, че се любува на изкласилата нива. Сетил се тогава за формулата и я казал. В същия момент един от влаковия персонал чукнал на едно място и казал: „Ето къде била причината. " Влакът веднага тръгнал и хората едва успели да се качат. Закъснението било наваксано и той пристигнал навреме. Сварил приятелите в салона и им предал поръчението на Учителя. Било наряд за изпълнение на ученика за вътрешна духовна работа и истинско подвизаване в Бога.
