Брат Куртев всякога, когато имал да се бори с някоя трудност или препятствие, си е налагал пост. Този пост можел да бъде пълен пост от всяка храна и вода или частичен, което значи само едно ядене на ден към 4-5 часа следобяд, само с филия хляб и няколко маслинки, като това продължавало един, два или три месеца, без никой да знае защо прави това. Това си оставало негова тайна. „Само Бог и аз знаем това" - казвал той. Така един ден, когато бил в края на третия месец и трябвало вече да отпости, когато часът станал дванадесет без пет минути, горещата вода била вече завряла и жена му казала: „То вече стана време, ето водата е готова. " Изпил си той горещата вода и след това обядвал. Вечерта сънувал, че се намира на гарата и Учителят бил във влака, който отминал, без да спре. Чул че Учителят му казал: „С другия влак. " След като се събудил, дълго мислил върху значението на съня. Сякаш някой глас отвътре му казал: „Това е дето отпости в дванадесет без пет. Постът ти не е приет. " Тогава брат Куртев постил още три месеца, като го изкарал тъй, както било редно.
Всякога, когато имал да разрешава някой важен въпрос, неговата първа стъпка била пост и молитва. Когато трябвало да помогне на някого, то той постел заедно с него.
За да има човек постижения, нужни са пост и молитва. Тъй укрепва волята и духът на човека. Който е опитал този метод, знае цената му.
