НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

18.Когато идвах в свободните дни

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
Алтернативен линк

Когато идвах в свободните дни събота и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша. Още първата година след като отидох учителка, Паша и Савка се разделиха. На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „Парахода". Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно. Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци. Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон. В „Парахода" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко. Аз предварително не бях попитала Учителя може ли да направя палатката както бях замислила, защото палатката е нещо подвижно и си помислих, че ако Учителя не одобри плана ми ще я махна. Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно". И така направихме една малка барачка от два метра на два и половина. Тази именно барачка разшириха на Савка, в нея тя живя до 1940 год., след като се разделиха с Паша.

Когато се връщах през ваканциите на Изгрева, аз вземах участие в работата на стенографките. Пишех редовно, дешифрирах лекции и съм вземала дори и в село да дешифрирам. Аз не се отделих от стенографското тяло. Паша и Савка се държаха колегиално с мене. Аз с никого не споделих защо Учителят ме изпрати учителка. Може би те се досещаха, че е във връзка с Лулчев, но какво бяха разбрали никога не попитах. Спомням си само веднъж, след като се върнах от учителството, по някакъв повод със Савка споделих някои неща за отиването ми като учителка. Когато и разказах някои неща, тя само ми каза: „Еленке, но това е ужасно!"

Когато се разделихме тримата - Невена отиде учителка, аз също отидох учителка, а Любомир отиде в Тетевен. Той не разбра какво аз преживях и моето убеждение беше, че той никак не се интересуваше какво правя аз и как живея. От време на време разменяхме осведомителни писма.

В тези четири години, когато бях учителка, аз с никого не споделих своите преживявания. Но през цялото време в мен ставаше един изяснителен процес. Трябваше да изясня на себе си това, което се отнасяше до отношенията ми с хората, към приятелите, към членовете на Братството, към семейството на Любомир, към всичко в живота ми. Аз бях сама в село, нямах никаква възможност да споделя това, което изживявам и като, че ли станах по-независима. Всичко преценявах сама, за всичко трябваше да се грижа сама, никаква помощ не можех да чакам от никого. Така станах по-самоуверена и по-самостоятелна.

Още първата учебна година на края уволниха Невена. Любомир й гостувал, спал при нея и затова я уволнили.

В началото още на дружбата ни, той ми беше казал, че аз съм имала в духовния свят големи богатства, от които той е копаел като от мина. Аз не разбрах, нито знаех какви богатства съм имала, нито знаех какво той е вземал и копал. По това време аз имах един сън. Сънувах, че съм имала един подарък от Учителя. Един много красив бюфет изработен изящно в резба. В съня го видях, че той е изгорял, но целият както е изгорял е запазил формата си, но всичко е обърнато в пепел. За този сън си помислих, че страданията, които имах с него нещо у мене се е опепелило, изгубила съм нещо, което не може да се оправи. Така аз изтълкувах съня си. Този сън го сънувах и втори път. Видях същият опепелен бюфет. Помислих си, че нещо, което ми беше дадено от Учителя съм изгубила. Това, което Любомир е вземал е било вредно за мене. Аз нито знаех, нито разбирах, че той е вземал, но ако с това вземане той ме е държал вързана за себе си, това не е било добро за мене. Когато почнах да правя опити за отдалечаване и разделяне, аз често се заричах да не отивам при него, но изведнъж у мене настъпваше такова силно желание да го видя, че почти никога не устоявах и отивах. В такива случаи съм го питала защо ме вика. Той само се усмихваше и не отричаше, че прави нещо, което ме кара да отивам при него. Спомням си дори един случай на езерата. Учителят ми каза да отида при Любомир и да го питам защо ме вика, но той никога не ми е отговорил на този въпрос. Той правеше нещо - хващаше някакви сили, които действаха на подсъзнанието и будеха у мене желание да го видя. Не зная дали съм права, но мисля, че той правеше това с половата си енергия.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ