НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
Алтернативен линк

Учителят ни донесе учение за самовъзпитание, за издигане на съзнанието ни на по-високо поле. Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицание, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещният огън, да блесне в умовете ни Божията виделина, за да станем носители на виделината и Любовта. В същото време на всеки помагаше в разрешението на задачите му. Към всички ни прояви любов и търпение. При слабостите ни беше милостив и благ. Разбираше човешкото естество, разбираше положението на всеки и никого не съдеше. Колко неприятности и трудности сме му създавали! Всичко понесе с търпение и разбиране. С целият си живот той ни показа как да служим на Бога. Целият му живот беше служене.

Учителят помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно, едновременно на мнозина. Такъв е случаят с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше в Европа и пращаше евреите в камерите на смъртта, той се опита да повлияе и на българското правителство и царя, и те да направят същото. У нас започнаха да се изпращат евреите от един град в друг. Имах близка приятелка от Стара Загора - Буча Бехар, която изселиха в Търговище. Друга близка позната еврейка от Казанлък, я изпратиха във Видин. Българският народ не одобряваше това. Започнаха протести на разни групировки пред властта. Много организации се противопоставиха в защита на евреите. Спомням си, че и Писателският съюз направи възражение за това. Чест прави това на българския народ.

Един наш приятел, който беше получил образованието си в Полша -Методи Константинов - работеше тогава в Информацията при Казасов. Извикали братът и му предложили да съпроводи българските евреи до Полша. Той отива при Учителя и му казва какво му предлагат. Учителят извика Любомир Лулчев, който по това време беше съветник на Цар Борис и ми казва: „Кажи на царя, че ако пусне дори един само евреин да изпратят в Полша, помен няма да остане от престола му". Лулчев отива в двореца, иска да се срещне с царя. Казват му, че царя е отшъл някъде и не знаят къде е. Към когото и да се обърнал, все казвали същото, че не знаят къде е царя. Връща се Лулчев при Учителя и му казва, че царят не е в двореца и не знаят къде е. Учителят му казва: „Ще идеш да го намериш!" Лулчев отива втори път. Търси го, но и сега му казват, че не знаят къде е царя. Като опитал всички възможности за да намери царя и не успява, връща се при Учителя и му казва: „Никой не иска да ми каже къде е царя". Тогава Учителят влиза в стаята си, излиза след малко и му казва: „Кричим". Лулчев отива в Кричим, търси царя, той излиза и го пита: „Кой ти каза, че съм тук?" Лулчев отговаря: „Учителят ми каза". Лулчев предава това, за което е бил изпратен от Учителя. Царят и Лулчев се връщат в София. Царят скъсва пред Лулчев заповедта, която е подписал за изпращането на евреите в Полша.

И така, българските евреи бяха спасени от смърт. Учителят активно се намеси за спасяването на българските евреи. Това не е заплаха, която Учителят прави с думите: „Помен няма да остане от престола, ако пусне евреите в Полша". Това щеше да стане по закона на природата. Учителят, като духовно същество се намесва да не се извърши едно голямо престъпление. Ако той не беше послушал, непременно щеше да има последствия и щяха да пострадат неговите наследници. Когато стана преврата на 9 септември 1944 г. и по-късно България се обяви за република, неговите наследници - децата му и царицата напуснаха България без да пострадат от нищо. Те бяха оставени да отидат където искат и бяха подпомогнати от самата власт.

В живота съществува закон за причина и последствие, наречен кармичен закон, който гласи: Каквото направиш, ще ти направят. Царят имаше власт да не пусне евреите да бъдат унищожени в камерите на смъртта. Неговите наследници получиха благодатта от добрата постъпка на бащата. Те напуснаха България невредими. Вярно е, че и българския народ не беше съгласен и не одобряваше изпращането на евреите в Полша. Пряката намеса на Учителя попречи да се извърши това престъпление към 50 хиляди евреи.

Разказваха ми, че когато бяха подгонени евреите у нас, някои от членовете на консисторията са решили да съберат всички скъпоценни камъни, които имало в синагогата за извършване на разни ритуали, и били занесени и предадени на Учителя за съхранение. След като Учителят напусна земята, идва на Изгрева един от членовете на консисторията и се интересува, запитва някого от ръководството на Братството дали знаят нещо за това, което е предадено на Учителя. Брат Борис Николов казва, че Учителят преди да напусне земята му предал кутията със скъпоценните камъни да ги предаде на някой от членовете на консисторията, когато ги потърсят. И той ги предал.

Във всички случаи, когато е имал възможност да помогне, Учителят е помагал. В 1913год. преди да се обяви Междусъюзническата война между сърби и българи, Учителят изпратил една наша сестра да отиде в двореца и да каже на цар Фердинанд: „В никой случай да не обявява войната". Цар Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци. Той обяви войната, която беше катастрофа за България, но и той впоследствие трябваше да напусне България и никога повече да не се върне.

Във всички случаи, когато се е намесвал Учителя в обществения живот или в държавните работи, той е имал предвид да се избегне едно зло, да не се допусне грешна стъпка в развоя на българския народ. Всякога, когато е бивал послушван, резултатите са били добри.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ