Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил? Пък и Учителят знаеше. Другото не беше важно. Но години след това, когато слушах как Бертоли бил направил чешмата, тогава разбрах защо майсторите, когато направят чешма, оставят един знак, който е само техен, за да се знае чий е майсторлъка. Прави са старите български майстори.
Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала. Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него. Тук изразът на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му. Не са такива каквито бяха в действителност. Щилянова имаше скици на Учителя, които тя правеше на Учителя докато Той говореше в салона. Тези скици са запазени и трябва да се издадат в един албум заедно с репродукцията на портрета на Учителя. Някой от вас трябва да го направи.
