НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
Алтернативен линк

166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ


В.К.: Друго съм записал. Мисли от Учителя за заминалите. Братя, които са заминали. „Няма да се събирате за да викате духовете на заминалите!" Той даваше обеди за братя, но за заминалите даваше вечеря. Как беше този въпрос? Е.А.: Учителят казваше например, помня Ганчо, един брат имахме. В.К.: Значи няма да събирате духовете на заминалите. Е.А.: А, духовете на заминалите, да. Понеже, когато се прави помен затова, естествено е, че ще дойдат духовете на заминали. Щото и те са заминали. И като дойдат, те ще влезнат и в нас, ще ни заобиколят и т.н. и по този начин казва Учителят, няма да събирате духовете на заминалите. Затова ще давате вечери. Това го каза и аз много пъти съм казвала, да не правят помени, да. В.К.: В какъв смисъл вечеря? Е.А.: Пак помен. Ама друго е сутрин, друго е вечер. В.К.: Аха. Е.А.: Вечер е мрак, а онова е денем. Затова. В.К.: Защото виждам в провинцията напоследък правят разни помени, братски срещи. Е.А.: А, остави ги. Обърнаха го на църква. Като почнаха и на мен да носят, като отиват там на мястото на Учителя. Е.А.: Казвам, няма да ми носите нищо. Помени не искам. И не ги приех. Ама няма защо? Ние с помени не се занимаваме. Намирам, не будно съзнание е това. Това са сестри, които така заради любовта към покойниците искат да дадат нещо. Да дадат любовта си, да направят едно добро, а не такива помени. В.К.: Това е църковно отношение. Е.А.: Църковно даже. В.К.: И не е религиозно. Значи вечеря за заминалите. Друго изказване: „Ако направите от Моето учение религия, аз ще го разруша". Е.А.: Каза го. Тържествено. В.К.: Във връзка с какво? Е.А.: Както говореше така и тогава каза: „Ако направите религия от Моето Учение, Аз ще я разруша". Каза го. Така както се казва. Защото религията е форма, Учението е Учение. Защото много от нашите приятели в Братството са с религиозно съзнание, а не с ученическо съзнание. Това е разлика. Много от нашите приятели не правят тази разлика. Едно е да си ученик, друго е да си религиозен. Нашият мил брат Георги, аз си обичам много Георги Томалевски, той не можа да се освободи от религията. В.К.: Аз съм виждал икони у тях и ходи на църква. Е.А.: Да. Сега аз не си спомням да съм запалила свещ след като съм приела Учението. Ама не, аз още от ученическите години се отделих от църквата. От ученическите години.

В.К.: Сега разправяли са ми от първите години, някъде между Балканската и Първата световна война Учителят отначало не ги е извел от църквата, казвал на сестрите да посещават църквата още в първите времена. Е.А.: Съвсем първите времена. В.К.: Как стои този въпрос? Е.А.: Учителят даже ги пращал в църква и карал ги да събуждат клисарите за да им отварят църквата. Първите години. Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят. И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път. Приятелите престават да ходят в църквата. И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата. В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха". Значи това е бил опит. Е.А.: Да. Учителят е правил опит да работи с църквата за да не излезе, че е безверник. В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „Парахода". Е.А.: Е виж сега, Учителят ми подари Библията, е то е пак така в общата работа, понеже ние не влизахме в пререкание, ние не сме се карали, били сме винаги в добри отношения една с друга. Това съм искала да кажа. Нищо друго. В.К.: Сега тука, което съм записал, че стенографката Елена е двукръвна македонка, стенографката Паша, баща й руснак, майка българка, Савка - баща македонец, майка германка. Бащата от Велес -Македония. Е.А.: Точно така. В.К.: Брат Боев арменец така, а майка - българка. Как така се случи, че всички стенографи, така не са чистокръвни българи? Е.А.: Галилей питал Учителя веднъж, той ми казваше. Учителят беше отговорил, както той отговаряше така: „Е, щото е трябвало". Щото така всеки е донесъл нещо от себе си в това. Ако е само един, ще бъде едно, а пък така всеки внесъл нещо от себе си, от това, което носи като душа. Аз сега така го чувствам, за да ти го кажа.

В .К.: Сега Учителят се къпеше в банята, така ли? Тук съм записал, че вие сте почиствали банята. Кой се занимаваше с бита на Учителя, във връзка с къпането и т.н.? Е.А.: Абе вижте брат, докато нямаше вода, ние си събирахме през лятото вода, докато не бяхме прекарали вода от водопровода. Него 1933 год. го прекараха. В.К.: Тази баня кога я направихте? Е.А.: Ами то е барака бе. Барака, само едни дъски и отвсякъде духа и отвсякъде се вижда. Най-незакътаната барака е тя. В.К.: И водата горе на варел ли беше, как? Е.А.: Не, водата беше на банята, тръбите. Имаше тръби, които влизаха. Даже след като Учителят си отиде и след като Савка се помина мен ми дадоха да живея в бараката на Савка, в която живееше. Тя беше непосредствено до банята. И аз сега казах: Аз, ако не направих това, което исках, а трябваше да ходя отдалече да наливам вода, от стола. Аз исках да си прекарам вода. Отивам при Иванов като домакин, не се съгласява. Сега всичко можех да си представя, но вижте казвам бе брат. Аз имам пари, няма да ви искам нищо, аз всичко с мои разноски го правя това. Да ти кажа, толкова ме изтормози този човек за тая работа, че най-после казах: „Добре, отказвам се". До такава степен ме накара да го кажа. И чак тогава той се съгласи. В.К.: Този Иванов откъде беше? От Варна ли беше? Той там ръководител на Братството ли е бил? Е.А.: От Варна, ръководител на Братството. В.К.: Той коя година идва? Е.А.: Не помня точно годината, но рано дойдоха в София. А виж какво, те имаха един син, те бяха дошли вече в София. Те две момчета имаха. Единият умря от туберкулоза, а другият при катастрофа умря. И останаха без деца двамата. А пък кога са дошли точно не мога да ти кажа. В.К.: И той после стана домакин на Братството. Е.А.: Да, стана домакин и аз затуй, понеже аз от толерантност, като домакин го моля, затова. В.К.: Той към Антов ли се приобщи? Е.А.: Ех, не го знам, те си бяха, някакви приятелства имаха, но не ги знам какви бяха. И да не беше се съгласил аз пак щях да го направя. Ама може ли бе брат, тука тече чешмата, тука е моят вход и аз да не си внеса вода, един метър разстояние само, може ли такова нещо? Още повече,Паша наливаше вода оттам. Тя се къпеше при мене. То не беше само за мене. Как така? Паша редовно се къпеше при мене.
В.К.: Така. Ами тоалетната на Учителя? Е.А.: А, тоалетната на Учителя беше на пътеката. Аз не съм се занимавала, Гръблашева се занимаваше с нея. Но чисто я поддържаха Много. Аз съм видяла, много чисто я поддържаха. Слушай тоалетната беше вън и като слезе Учителят за тоалетната, един ще Го спре, втори ще Го спре, трети ще Го спре. Това беше наказание за Учителя. Аз за нас за срам, че не можахме да направим нещо. Аз, когато исках на Учителя, когато Му говорих да Му направят, да се разруши отгоре, аз исках именно това, да се направи стая, спалня в която да си спи, стая, в която да си посреща гостите и една стая за вещите. Ама Учителят избърза, отиде си по-рано. Обеща ми, аз последният път, когато Му казах, викам: „Учителю, аз имам и план за Вас, за жилището". „И какъв план имаш Еленке?" И Му разказах плана. Не ми каза, че не е хубав и че не е... И каза: „Е добре, като се свърши войната". В.К.: Като се свърши войната. Е.А.: А пък Той като се свърши войната и Той избяга. Замина си.

В.К.: Разкажете за обичта. Е.А.: Учителят на мен ми се кара, че обичам. Кара ми се и аз си викам, абе защо Учителят ми се кара. Аз не можех да разбера, нали трябва да се обичаме, като се обичаме защо да ми се кара? Много по-късно го разбрах. Щото така: „Ами ти си готова да умреш за Него" -така ми каза Учителят. И аз като помислих, помислих, викам: „Ако трябваше сигурно щях да се пожертвам". До такава степен привързаност имах. Сега, каква беше тая връзка не мога да знам, колко вече 40 години откак си е отишъл той. В.К.: Да, интересно, че Паша казва на Учителя и прави едно изявление, че обичам еди как си. Учителят казал: „Ти виждаш ли Еленка как обича онзи? Така ще обичаш и после ще обичаш Бога". Е.А.: Ама виж защо, защото именно, Той Учителят одобрява начина на обичта. Тука не ме упреква за обичта. Той ме упрекна, а Той ме упрекна за друго мене: „Ама ти си готова да умреш за него". Упрекна ме, че толкова го обичам, че съм готова да умра. Но после аз разбрах грешката си. Да. Аз знам, че не е трябвало така да се обича. Човек само Бога може да обича така както, аз съм обичала. Ех, само Бога. Човек, не знам.

В.К.: Сега излезнаха накрая нали публикуваха в списание „Отечество" дневника на Любомир. Е.А.: Да. Лулчев написал, знам, че имаше два дневника. Единият на Учителя с държавата, а другия на Любомир с Учителя. Е.А.: Личният му дневник. В.К.: Значи имаше два дневника. Е.А.: Имаше. Е.А.: Те фактически публикуваха само единия. Един, не го знаят другия или някой го е скрил. В.К.: Да, значи имаше два. Е.А.: Имаше. Той ми е казвал. В.К.: Значи имаше два. Кой го накара отвътре да напише тези дневници? От тщеславие ли ги пишеше или да се види как се развиват събитията, или какво? Е.А.: Лулчев най-напред живееше в града. След това си направи една барака на Изгрева, в която живееше сам. Не минаха две години той се свърза с Невена Неделчева. И тя си направи в зимника на неговата барака една дупка и там нещо приспособи като жилище и докато живееше при него беше все в тая дупка долу. В.К.: На кой това? Е.А.: На Лулчев. В.К.: Тя? Е.А.: Тя. Щото тя нямаше къде да живее. По едно време баща й се помина някакво наследство получи 12 000 лв. и Лулчев ме помоли да помоля един брат да й даде място така, да си направи една барака. Сега аз като послушна казах му и той й направи. И той даде това, направи, но когато пък него изгониха от бараката, където си беше, защото пък и той си купи барака, направи си една барака, която беше само така тесничко, малко нещо. Но него пък го изгони съквартиранта му, не го написа той на своето си име, а го написа на името на друг. И той после каза, че е негово. Той се съблазни.

В.К.: Ясно, и накрая? Е.А.: И накрая Лулчев го изгони и той си отиде в бараката дето беше на Невена. И този брат при когото отиде беше Иван - каруцаря. Той ми каза: „Еленке, аз заради тебе дадох мястото". Защото ние с Иван каруцаря имахме така добри, човечни отношения. Аз нищо не казах, защото се почувствах виновна. По този начин съм попречила на човека. Това е една друга история, която няма да я разказвам. В.К.: Когато правеха сградата на Ловния парк, премина оградата точно през изворчето на Диана Бад. Е.А.: Да, да. В.К.: Учителят мина веднъж и повече не стъпи. Това беше преди 9.IX.1944 год.? Е.А.: О, много преди това. В.К.: Коя година? Защо точно там прекараха оградата? Е.А.: Ами защото тогава правеха оградата на парка. Защото бяха против Учителя бе брат! Много просто. И знаеш ли колко просто беше? Сега тука има един стръмен бряг, изворчето е от стърмния бряг насам, щото тука извира изворчето и точно на половината мина оградата. Сега това и най-големият враг мъчно ще го направи. И най-големият враг. Толкова грозно беше, много грозно. Не, българският народ не Го прие хубаво. В.К.: Да.

В.К.: Упражненията с носене вода от Диана Бад е ясно. Учителят препоръчва да носи вода Георги Радев, но той не послуша не се подчини, беше го срам. Как така? Е.А.: Аз имам едно писмо тука за същото нещо за Георги. Георги Радев заболя гръдно. Той се смяташе много напреднал духовно и недосегаем от света. В.К.: Значи Георги Радев заболя гръдно. Смяташе се много голям човек и не искаше да носи вода. Е.А.: И Учителят, аз не знам това. Учителят го е казал, кога го е казал разбира се, че не иска да носи вода. А тогава Той ни беше дал една задача първия ден: един път да отидеме за вода, втория ден два пъти, третия ден - три пъти, десетия ден - десет пъти. Аз лично изпълних тази задача, като задача, защото Учителят я дава, пък какво му струва, човек да отиде десет пъти до изворчето. Да се разходиш, хубави дни бяха. Сестра Маркова, която от много работа беше изтощила нервната си система до невъзможност и просто така не можеше дето се казва да мисли и Учителят й казал тогава на нея тази задача й е дал: „Ще вземеш сестра една стомничка, може да е едно кило вода, може две кила най-много, ще отидеш на изворчето, ще си донесеш водата и от тази вода ще си пиеш. Тя го направи и оздравя. И след това превежда беседи на Учителя. В.К.: Това не е малко. Е.А.: Ами как ще е малко. И знаеш ли какво хубави беседи преведе? Виж Георги не можа. Той имаше някакви по-силни кармични връзки. Нещо го влечеше някъде другаде, не го знам аз. Той направи връзка с Вера Куртева, но аз не можах да разбера тяхната връзка, защото Вера е съвсем друг човек, а пък Георги е съвсем друг човек. Георги е интелигент, умен, имаше той един език така остричък и малко подигравателен. Имаше това нещо. Само веднъж съм присъствувала на един разговор между Борис и него, как се шегуваха и аз като излязох рекох, сега и с мен така ще се шегуват. Разбираш ли? Защото ирония имаше в шегата. Ама не всякога беше чист. Пък да се подиграваш с един човек, то значи да не го уважаваш. Това не бяха братски отношения, а остатъци на един друг свят от хиляди години назад. Доказателства? Проверете как завършва живота им. С пълно разочарование на съвременниците и с личен провал като личности.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ