В.К.: Следяха ли Учителя? Е. А.: Следяха Учението, идеите, които Учителят казваше. Планът е бил да дойде Учителя в размерите на Сан-Стефанска България и да работи. Но, намериха се хора, които да попречат на това и това не стана. И естествено е, че, ако България беше в тия размери на Сан-Стефанска други щяха да бъдат условията. Не знам, пък каквито сме си запалянковци, можехме да направим други бели. Не знам, не знам, кое е най-хубавото. В.К.: Понеже той идва в името на границите, на една обединена България, на всички български земи, след това се попречва, попречват англичаните. Е.А.: Англичаните главно. В.К.: Германци. Е.А.: Да, германци, всички попречиха. В.К.: Най-интересното е, че се отваря Първата световна война, че Балканска, че еди какво си, че Втората световна и в разстояние на пребиваването на Учителя на земята, колко много пречки Му създават. Е.А.: Много. Много пречки създадоха и отвън хората и ние вътре. Но и ние учениците Му направихме пречки, така създадохме много пречки. Ние не бяхме така разбрали Учителя, идеите даже не ни бяха много ясни, не бяхме разбрали какво иска Учителят от нас. Аз много по-късно разбрах много неща, след като даже Учителят си отиде. Иначе могло е да бъде другояче. Нали човек да разбира, но като не е разбрал. В.К.: После нещо друго, по ония години Учителят е млад. Той е много млад 30-35 години, на такава възраст, когато другите са на 50-60 години и тази възрастова граница пречи на тях и е съблазън за тях. А Той е за тях млад, зелен. За тях е един Петър Дънов и нищо повече. И постепенно с годините, едните си заминават до 1920 год. Идват другите, почват вече да не слушат, всеки иска да прави каквото си иска. И виж, и през другите години на Школата пак има непослушание. Е.А.: Пак непослушание, да много голямо непослушание. Много голяма повърхностност в отношенията към работата, както на Учителя, която Той предлагаше, така и към задачите, които ни е давал. Той, когато даде една задача, вместо да се спрем, да я разберем защо я дава, с каква цел, какво иска да постигне Учителя, майтапихме се бе. Аз съм чувала как си правят майтап с наряди, с упражнения, които е давал. В.К.: Така са го възприемали като нормално. Е.А.: Аз си спомням един път, чувах как една групичка така се шегуваха със задачи, които Учителят е давал и си казах: „Колко сме несъвършени, колко сме лекомислени. Едно същество от една висша йерархия идва да ни помогне, да ни извади от калта, пък ние си се майтапиме". Че това не е редно! В.К.: Както малките деца си играят на кукли. Може би такова е било времето, така са били нещата. Е.А.: Съзнанието е било толкова и такова. В.К.: Това е процес на израстване, процес на време, човек не може да кори, но така са били нещата. Значи Учителят идва за условията на Сан-Стефанска България. Е.А.: България, ако беше. В.К.: И Той изказа, че българският народ дължи освобождението си от турско робство благодарение на Бялото Братство. То е приготвило всички условия затова. И после на едно място казва, че благодарение на Руския император, който чул гласа на Бога и послуша, вдигна знамената и освободи българския народ. И да направи условията за идването и за работа на Учителя. И което е най-важно Русия се въздига в този момент. Излиза на Черно море, излиза на Балтийско море. Оттам вече започва нейния възход. Е.А.: И на нея кредит има. И за нея кредит, защото направиха жертва. Те пожертваха 200 000 войници. В.К.: Това не е малко. Това е България днеска. След 100 години една България днеска. Това правят тези 200 000 убити за четири поколения по 25 години.
В.К.: Сега аз искам да ми кажете случая, Савка е разказала на Паша, как веднъж Учителят помолил Савка да Му изсипе на главата спирт понеже имал на главата някаква рана. Сега тази рана от удар ли е била случайно, или да не би по ония времена, когато са правили побой на Учителя. Е.А.: Вижте, никой не знае, нито Савка спомена. Тя, Савка отишла при Учителя и тя даже не знаела, че е ударен така, нали? И после като видяла, видяла, че имало рана, горе, на горната част на главата и казала, че Учителят само това й казал: „Вземи чистия спирт и ми посипи главата със спирт". Може да си представиш какво значи на рана, на главата - спирт да туриш, но не е имало други начини и средства, нали. В.К.: Това остана така в тайна. Е.А.: Този случай показва колко неща Учителя е преживял, които ние не подозираме. И колко атаки е имал, за които ние също не знаеме. В.К.: Това е така, никой не знае живота на Учителя. Е.А.: На Учителя, не. В.К.: Ние сме видяли една много малка външна проекция. Е.А.: Нищо друго. Нищо не сме видяли. Аз ти казвам, че сега виждам Учителя по-хубаво. Така в съзнанието си виждам какво е искал да ни даде, по какъв път ни е водил и колко е искал да ни помогне. В.К.: Да с годините и времето събитията се открояват. Е.А.: Колко е искал да ни помогне, да ни извади от калта. Абе като деца сме били.
В.К.: Сега друго ще ви запитам. Аз съм записал в бележника си за една от беседите „При всички условия на живота", стр.86. „Имаше една песен, която се пееше провлачено, много бавно. Митко Грива каза, ако тази песен се направи по-стегнато ще звучи по-хубаво. Учителят се съгласи. Прие темпото, промениха темпото. Учителят я хареса и одобри: И сега е Алегрето". За коя песен? Я разкажете този случай! Е.А.: Знаеш ли коя песен. Чакай, чакай, не „При всичките условия", не друга беше една. Но Митко предложи тази песен да се пее така. Пееше се провлачено някак. Бавно. В.К.: Може да е „При всичките условия на живота". В.К.: Сега друго. „Изпяхме една песен провлачено. Учителят слизаше по стълбите и каза: „Така както я пеете, аз не мога да я позная". Беше недоволен". В.К.: За коя ставаше въпрос? Е.А.: А не мога да знам. Не си спомням. Някоя друга песен, да. Той слезе по стълбите и защото, и друг път е казвал Той нещо подобно, щото много провлачвахме песните, не ги пеехме ритмично много, разбираш ли, лениви бяхме, брат. Направо ти казвам, лениви сме били. Защото, ако се чувствахме като ученици, нямаше да пееме така. Щяхме да пеем по-концентрирано, по-стегнато. В.К.: За такова нещо трябва и музикална култура, музикално образование, отначало трябва още много неща. Вие сте били първоначален етап. Плюс това Учителят дава песента, неправилно се записва, няма кой да я запише, неправилно се записва, неправилно се възпроизвежда. Това са етапи. Е.А.: Има и такива неща, да. В.К.:Той казва: „Вие както я пеете, аз не мога да я позная". Не може да познае песента, за която става въпрос. Е.А.: Той слезе по стълбите и тогава каза така. Помня това. В.К.: Аз сега ще прочета пак този случай, за да може да го отметнеме. Може в друга светлина да е дадено, случая с Ричка през 1936 год. Една сестра Ричка, работеше в съда и виждаше, че.... Е.А.: Когато ние пишеме беседите. В.К.: Масата, на която стояха стенографките беше някъде по-надалече и тя вижда, че стенографките не може да чуват добре. Е.А.: Пред нас имаше един ред братя и сестри, които искаха непременно да са на първия ред. И ние бяхме на втория ред наистина. Но често някой мръдне, шум се създаде и не чуеме думата. И ние за да чуем и аз съм питала и всеки е питал, коя беше последната дума на Учителя. Защото аз трябва да я измисля. Пък нали за точност, за акуратност много пъти съм питала. В.К.: И тя решава, че масата трябва да бъде по-напред. Е.А.: Непосредствено до Неговата катедра. В.К.: Тя отива и споделя с Учителя. Той й казва: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества!" Е.А.: Това е вечерта. Но не послушва Учителя. На другата сутрин тя отива, по-раничко идва и като идва по-рано почва да нарежда столовете и ги наредила както тя мисли. Когато идват семейство Велеви: „Кой е преместил столовете?" Нали и те трябва да бъдат на първия ред. В.К.: Аз съм записал, ти тогава си искала да направиш една задача, че когато влизаш с никого да не говориш и на никого внимание да не обръщаш. Е.А.: Да. В.К.: Разкажи за това. Е.А.: Ами то беше едно съвпадение. Учителят беше говорил преди това, като влезете в класа казва, ще влезете съсредоточени. Няма да поглеждате никого. Ще отидете на мястото си, ще седнете и ще чакате почването на лекцията. И аз реших така да направя. Съвпадение беше. И както минах край Велеви, не поздравих. Аз исках да си направя задачата, минах с наведени очи и не исках да поздравявам. Е поне викам един път да го направя, ако не всеки път. Ама така де, но „ето я, не поздравява" - Велев така рече. Аз не знам, че нито кавга имало преди това, че Ричка и Велев са се карали, аз нищо не знам. Не знам, че Ричка е ходила при Учителя. За тези неща никой не ми е казал и не знаех, нито пък ме е интересувало, нали така? И после, да разказвам ли нататък? И после, по едно време дойде Учителят. Казахме молитвата, седна си Учителя на мястото и почна да... В.К.: Да пита. Е.А.: Не, казва така: „Коя беше основната мисъл на миналата лекция?" Брат Боев стана и каза основната мисъл на миналата лекция. „Изпейте още една песен!" В.К.: Той иска да хармонизира нещата. Е.А.: Да. След това каза, пак нещо да изпееме. Аз се чудя защо толкова много песни. Никога така не е било. Никога Той не е искал да разкажеме основните мисли на лекция, която е преди цяла седмица говорена. Казваше последната лекция само. Викам си, какво има тука, каква е тази работа? Нищо не знаех. И като мина така, след като пяхме песни, след като мина доста време, Учителят най-после рече: „Какво има, какво е станало тука?" Учителят не можеше да говори в тая атмосфера. Това видях аз. Не можеше. Значи електричество имаше, такова електричество имаше във въздуха, огньове, какво ли не беше не знам. И щом каза това Учителят, почнаха Велеви да се карат. В.К.: Става Ричка и казва какво е положението. Е.А.: Ричка става, ама и Велеви говорят и започва караница направо. В.К.: Учителят седи и слуша. В.К.: Седи и слуша. И нищо не казва. Почват да се обаждат и други хора, странични, които изобщо нямат... Е.А.: Виж, най-напред не се обаждаха много хора. Но почнаха по-късно да се обаждат, защото като видяха, че Учителят мълчи, те си имаха разположение пък те да говорят и какво излезе. Излезе това, че стана една люта кавга в салона пред Учителя. А Учителят е казал, когато стане недоразумение в Школата, от какъвто и характер да бъде, виновникът трябва да си замине. Така е наказанието по законите на Школата. И Учителят със своята милост ще кажа, поема Той да плати разноските. Той да понесе страданието, за да не пострада някой от тях. След това Велеви се разсърдиха. В.К.: Той заболява от ангина ли, какво беше? Е.А.: Учителят заболя от една ангина, която го задушавала. До задушаване е било. И тогава Той даде един метод за лечение на ангина. В.К.: Компрес, загряващ компрес. Е.А.: Компрес, не млечен. Горещия. Един пешкир, намокряш хубаво с гореща вода и го слагаш на гърлото, около врата, докато можеш да издържиш. И така едно след друго, едно след друго, или шест пъти, или десет пъти. В.К.: Сега Учителят на тоя етап не държи лекции. Това е някъде от 12-15.XI.1936 год. Е.А.: Не, Учителят боледува сериозно, нали и после, ами и законите на Школата са такива. Той не може да говори след като е станал скандал в Школата. В.К.: Долу са разправии, караници, а горе е буря. Е.А.: Да. В.К.: Значи така завърши 1936 год. Това е след побоя на Учителя. Е.А.: Е то беше рано. Побоя беше по-рано. Същата година, но беше през месец май. В.К.: А това е някъде след 21 .XI.1936 год. Е.А.: Да. До края Той не дойде, но за Новата година -1.1.1937 год. дойде в клас. В.К.: Чак за Новата година и така завърши. Е.А.: Да, от ноември, когато стана скандала до края Той не слезе в салона. Ние ходехме на беседи, но четяхме печатани беседи. В.К.: Сега този въпрос го разчепкахме, понеже разчепкахме и другия въпрос -1936 год. май, юни, нали, тази година беше доста напрегната. Е.А.: Много напрегната година беше за Учителя. В.К.: Аз съм чул едно изказване на Учителя, когато става въпрос за тази година, когато е бил побоя, на Рила горе, казал: „Тук има повече от Голгота!" Е.А.: Повече от Голгота. В.К.: „Тук имаше повече от Голгота!" Е.А.: Вероятно, знаеш ли в това време само младите братя и сестри някак бяха по-будни, някак по-така се отнесоха, а по-старите искаха да свалят Учителя долу в София, защото Той е болен, може да умре. Как ще умре тука на планината? Сега, а младите не се усъмниха. Никой от младите братя и сестри не чух да каже, че ще си отиде Учителя. В.К.: Казаха ми, че са го пазили с тояги. Е.А.: Как? В.К.: С тояги са го пазили, старите да не Го вземат долу. Е.А.: Е-ex, не, не знам. С тояги, как ще Го пазят с тояги? Славчо дойде с колата, за да вземе Учителя. Вярно е това, но не с тояги. Като каже Учителя, че няма да слезе, кой ще Го накара да слезе. Пък Учителят е знаел, че ще се свърши страданието Му. Той тогава ни говори горе. Като се свърши, как да кажа, това изтезанието на Учителя, страданията, които Той понесе, защото виж какво, Той от май до тръгването ни на Рила все беше болен. И отидохме на Рила, пак болен, пак бе вързан. Вързан с крака, влачи си крака, вързан с езика, не говори, фъфли малко, но въпреки това идваше на беседи. В.К.: На Изгрева. Е.А.: Да, говореше, но бавно, едвам, едвам. Даже тогава увеличиха салона със сцената. И така беше разрушено, едната част. Отворено беше та гледахме изгрева на слънцето, така отворено. И въпреки това. Той идва редовно на всяка Школа. В.К.: Всичко е стенографирано. Е.А.: Да, всичко е писано и излезе от печат. В.К.: Значи след като се качва на Рила и след като се връща Той има една-две лекции. След като се върна от Рила? Е.А.: След като се върна от Рила, почна веднага събора. Щото мисля, че беше към 12 август, когато оздравя. И предполагам, че само се приготвихме после Той слезе. Трябва да слезат групите. Отведнъж не могат да слезат 100-200 души, нали така. Той беше цял процес. В.К.: Същата година школата започне през месец септември, нали, започна редовно Школата. Е.А.: Е нали Школата почна чак, когато стана 2.IX.1936 год. и приключи със скандала на Велеви. В.К.: Сега този въпрос го приключваме.
