В.К.: Искам да се спреме кога и как стои въпросът с Школните лекции. До 1928 год. Школните лекции Учителят ги водеше вечер от 19 до 21 часа. Е.А.: Да. В.К.: В „Турнферайн", на ул. „Опълченска" 66, ул. „Оборище" 14 и Изгрева. Значи до 1928 год. вечерта ставаха. Е.А.: Вечерта ставаха. В.К.: Кой клас беше? Е.А.: Общия и Младежкия класове. Неделните е държал от 10 до 12 часа. В.К.: От 1928 год. Школните лекции на Младежкия окултен клас бяха в 5 часа сутринта? Е.А.: Да. От 1928 год. есента, когато започва новата учебна година. В.К.: А от 1930 год. започнаха Утринните слова от 5 часа сутринта в неделя. Е.А.: Да. В.К.: Значи 1930 год. А в неделя от 10 часа неделните беседи. Е.А.: Неделните беседи са били винаги от 10 часа. В.К.: И сега като резюмираме как бяха накрая беседите? Младежкият клас кога беше? Е.А.: Кой ден ли? Май меняха се дните. Имаше случай когато Младежкия клас беше в неделя вечер, имаше случаи когато Общия клас беше в сряда. Но промените бяха много рядко, не бяха чести и не знам по какви поводи ставаха, да. И накрая си останаха така: сутрин в 5 часа беседа, в 10 часа беседа. В.К.: Това е неделя? Е.А.: В 5 часа - Утринни слова. В неделя 10 часа - Неделни, в сряда - Общ клас и в петък - Младежки клас. В.К.: Сряда от колко часа беше? Е.А.: Всичко сутринта. На Изгрева беше всичко сутринта. В 5 часа. Ний ставахме в града в 4 часа, за да дойдем на клас. В.К.: Значи така стои този въпрос.
В.К.: През 1943 год. Учителят правеше 40 дни екскурзии до Витоша. Е.А.: Да. В.К.: Отначало бяха с Учителя Боян, Борис, Галилей. По-късно някои се умориха понеже те бяха „избраните". Накрая Учителят отиде с Тодора и Ангел от Изгрева, т.е. с неизбраните. Във връзка с какво ходи Учителя, във връзка със събитията ли, които бяха? Е.А.: Ние лятото не ходихме на Рила. Учителят всичкото време го прекара на Изгрева. И Той веднъж нещо спомена, но не мога точно да го предам, че Той прави тези екскурзии сега, като че ли, защото не е ходил през лятото никак. Но това го казвам по спомен, а не по точност. В.К.: Значи в разстояние на 40 дни. Е.А.: Той ходеше редовно всеки ден.
В.К.: Сега за Мърчаево. Думи на Учителя: „Те са търговци, които искат само те да спечелят". Става въпрос затова, които са отишли с Учителя в Мърчаево, а вас не са ви поканили, както и другите. Е.А.: Когато тръгна Учителят за Мърчаево аз знаех, че Той ще отиде там. Добре, ама аз не го попитах, мога ли Учителю да дойда и аз. Може би така от стеснение. Не от друго, само от стеснение, да не бъде моето нахалство. И отидох вече, където отидох, и че сбърках и т.н., но после. В.К.: Казахте Му, че искате да дойдете. Е.А.: Не, после, аз отидох при Невена Неделчева в нейното село Брезе, където беше учителка и там три месеца прекарах. В София нямаше никой, баща ми и втората ми майка бяха евакуирани и аз отидох направо на Мърчаево. Там прекарах една нощ, където не мигнах. В.К.: Защото е много народ ли? Е.А.: Не, защото е на земята, студеничко, беше пролет и така, условия нямаше, просто не мигнах цяла нощ. Но всеки случай разбрах, че Учителят беше държал беседа и когато разбрах, че държи беседа, за 22 март беше държал беседа и по този повод аз дойдох да разбера, и тогава вече върнах се, взех си багажа и останах в Мърчаево. В.К.: Да стенографираш. Е.А.: Ами защото Учителят говори. Паша я нямаше, само Савка беше. В.К.: Сега от Мърчаево стенографка беше Савка, Боян и ти. Е.А.: И аз. В.К.: Сега, оттам излизат „Завета на Любовта" 1, 2 и 3 част. Е.А.: Да. В.К.: Кой стенографира? Е.А.: Всичките, аз съм дешифрирала. В.К.: Ти си ги дешифрирала тези, „Завета на Любовта" 1, 2 и 3 част в Мърчаево?
Е.А.: Да. Но и брат Боев е писал, но после аз ги дешифрирах.
Е.А.: Учителят покани мен и другите стенографки. Аз послушах и това бе мое послушание. Той ме видя и каза: „Добре стори че дойде". В.К.: А, когато отиваше на тези екскурзии до Симеоново. Когато ги правеше през тези 40 дни. Е.А.: Понеже групата, която ходеше с Него, не ни покани, не ни каза защо не идвате вие. И не ми беше удобно да питам, защо не ни канят, а пък и като мина време брат Боев дойде и предаде, че Учителят казал на брат Боев да каже на Паша и на Елена, че могат да отидат с Него. Е сега това беше някак отговор на туй, което ние не можахме да го кажеме с Паша.
В.К.: Чета от моите записки от теб: Имаше брат Начо Петров през 1924 год. когато се издаваха паспортите, отиде при Учителя и казва: „Учителю, трябва лична карта". Учителят го поглежда и казва: „Аз имам лична карта" посочва себе си. Е.А.: Не себе си. Посочва ръката си. Ръката си посочва. Ето, защото това е Пентаграма. Ръката си посочва, казва: „Аз имам лична карта". Ръката си посочва, да.
В.К.: Учителят беше много акуратен към държавата. Е.А.: И към държавните власти. В.К.: Например всички данъци още през декември плащаше. Е.А.: Плащаше ги, да предварително за следващата година. И туй ми правеше впечатление. Ще извика един брат Начо или някой друг, които работят и ще им каже, и разбира се, че и средствата ще даде за да се плати. В.К.: Даде парите. Аз съм чувал, че през онези години, последните години на Учителя, казвал на братята: „Уредете нещата!" Е.А.: Да. В.К.: Уредете т.е. имотите да уредят. Е.А.: Да, за имотите. В.К.: Как стои този въпрос? Защото съм слушал различен коментар. Уредени ли са нещата по закон ли, точно как е? Е.А.: Той на Боян беше казал това. Ние всичко бяхме оставили на Учителят да казва. Той да прави, да казва или да нарежда. Това е една наша слабост и едно наше неразбиране. Иначе ние защо ще караме Учителя да се занимава с данъци и с туй, нали? Ако трябва да се плати, закон има, един човек ще се заеме и ще го направи. Но така бяхме като деца. Оставяхме бащата всичко да казва. Ей такова нещо беше. В.К.: Какво беше казал на Боян? Е.А.: Беше казал на Боян „Уредете нещата!". Да. И последният път, преди да си замине беше казал това: „Уредете нещата!" В.К.: За кои неща става въпрос? Е.А.: За имотите. В.К.: И в онзи етап какво можеше да се уреди? Е.А.: Нищо не уредихме, защото ни ги взеха. Взеха ни ги по разни закончета след 9.IX.1944 год. В.К.: Ама преди можехте ли да ги уредите през време на Учителя? Е.А.: Не можехме, защото не бяхме юридическа личност. В.К.: Значи нито така, нито инак. Е.А.: Нито така, нито онака. В.К.: Значи висящи. Е.А.: Бяхме висящи. И сега сме висящи. В.К.: Може ли на онзи етап през времето на Учителя да се обвиняват някои от възрастните приятели, че не са изпълнили това нареждане на Учителя: „Уредете нещата!" Е.А.: Вижте, за „Уредете нещата!", ние може да се съдиме помежду си. Но за онова, което беше дал плана, за да построят, трябваше да го направят. В.К.: Този план Той ли беше го дал, Учителят? Е.А.: Учителят го беше дал. В.К.: Кой беше го направил? Архитект ли имаше или? Е.А.: Не, не Учителят казал как. Само казал общите насоки. Къде какво да направят посочил и толкоз. В.К.: Какво беше посочил? Е.А.: Беше посочил: да се направи салон, тогава нямаше салон, беше посочил да се направи друг малък салон, столова, беше посочил да се построят сгради за някои по-бедни жени, самотни сестри, които да живеят в тия стаи. И това да бъде амфитеатрално, като границите са: Дървенишкото шосе, гората, железопътната линия под Дървенишкото шосе и после пак гората. В този размер да се построи Изгревът. Но аз ти казах, че когато попитах този брат Начо Петров защо не го направили, той каза: „Защото не Го разбрахме и казахме: Какво ще правим в този пущинак". В.К.: Не Го разбрали. А те да. Разбираш, ако знаеш.
Е.А: Учителят веднъж ми погледна ръката и ми каза: „Няма какво повече да учиш в брака, да. В.К.: Ръката - линиите? Е.А.: На линиите ми. В.К.: За кои ставаше точно въпрос? Е.А.: Ела да видиш. В.К.: Сега тука тази е линията на сърцето, която отива. Е.А.: Дотука. В.К.: Между първия и втория показалец. Е.А.: Вижте сега. Когато Учителят ми каза това, тази линия аз я нямах. В.К.: Коя? Тази? Е.А.: Новата, нямах я. Само тази линия имах и беше даже малко още по-силна. В.К.: Да. Е.А.: Така рече: „Няма какво да учиш повече в брака". После рече: „Ще развиваш любов към всички!" В.К.: Значи тази е вече новата линия, която ви се явява. Е.А.: Да, това ми каза. В.К.: Тя отива към показалеца. Е.А.: Това е, да. В.К.: Да. И то във връзка, как точно стана? Съвсем случайно ли стана или? Е.А.: Не знам, може би е ставало въпрос за ръце, аз не съм много подавала ръка, стеснявах се, да не бъда нахална, не за друго. Щото някой път виждах някои неща, които не харесвах и исках да не изпадам в такива положения. Ето сега, ето имам я още. В.К.: Да, да виждам я. Друг път ще я заснемем, ще коментираме.
Е.А.: Веднъж Учителят ми каза за жената на Кадиев, тя караше в количката дете: „Добре направи, че се ожени". В.К.: Тя се казваше как? Иванка? Е.А.: Иванка. В.К.: Как беше случаят? Е.А.: Беше дошла Иванка Кадиева при мене с първата си дъщеря, бебенце в една количка и гостува, приказвахме и тя си отиде. И след това аз казах на Иванка, че Учителят ми е казал: „Тя добре направи, че се ожени!" Тя много се зарадва, защото тя се колебаела да се жени ли, да не се ли жени. А тя преди това имаше една връзка с Лулчев. Връзка е имала. Ама като, че първа връзка. В.К.: Ама той е много голям любовник. Е.А.: Голям, да брей. Той направо, ха, ха. В.К.: Той направо е Дон Жуан. Е.А.: Бетер. Сега какво да правиш? В.К.: Така е устроен. Попада в такава среда. Е.А.: Не, не мога да ти кажа. Един път сам той ми каза: „Аз не мога без жена повече от 40 дни". Така ми е казал. В.К.: И като знаем, че това са все връзки от миналото. Е.А.: Е казвам ти. В.К.: Какви връзки е правил, какви връзки сега е правил? Е.А.: Какво е правил, где да го знам? Но така. Той сам ми е казвал това. И знаеш ли, когато ми каза това аз вече престанах да се ядосвам. Защото викам, защото това е природа някаква, изключително някаква, нещо, где да знам.
Е.А.: Следващият случай: Един брат посегна върху детето на една сестра, която беше девойка. Майката не каза на никого. Като каза на мене тя се страхуваше от мъжът си да не направи скандал. Казах на Учителя, а Той натовари мен да поговоря с нея. В.К.Точно как е случаят? Е.А.: И то е пак с Любомир. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. Знаеш ли, той ми каза при един случай, така един разговор, че това момиче ще го нападне някой. Още когато ми каза, аз разбрах, че той е ударил око на него. Разбираш ли? Това беше моето вътрешно чувство. И допущах, защото много неща вече знаех от неговите такива похождения, за да мога да правя изводи. Още повече един път аз отидох там и туй, което заварих там така нещо, видях, те се смутиха и той, и момичето. Момичето не, но той се смути много, защото той разбра, че аз видях нещо. И майката попитала момичето, а то беше малолетно, попитала момичето и тя казала на майка си. В.К.: А той посегнал. Е.А.: Да, че той е посегнал. А той живееше там в тази къща. Той ме помоли да помоля баща й да даде стаята на Невена Неделчева, в която после той се настани там. В.К.: Тя каза на майка си. Тя само майката попитала и казала. Майката казала: „Ако кажа на мъжът си, той ще го убие, или ще го изгони ли, ще стане нещо по-лошо". И за да не става никакъв скандал замълчава. Игнат Котаров отива да я пита, верно ли е това, че той е посегнал на момичето? Тя казала, че не е верно, за да не прави скандал. И аз този случай го разказах на Учителя. В.К.: И Учителят какво каза? Е.А.: Е, какво каза. В.К.: Боже Господи! Какво нещо! Е.А.: Сега какво да кажеш? Кажи, какво да кажеш? В.К.: Боже Господи, Учителят какви неща е издържал. Е.А.: Да, какво е изтърпял. Ама аз защо говоря така за Учителя. В.К.: И виж, това са всички поводи и обществото като научи започва да бълва змии и гущери срещу Учителя. Е.А.: Да. Всичко върху Него се товари. В.К.: И всички тия хули срещу Учителя, като една голяма част причината идва от неговите съподвижници. Е.А.: Неговите ученици. В.К.: Несъвършенства. Е.А.: Не, от техните грешки. В.К.: И погрешките на съподвижниците са за Учителя и за Учението. Е.А.: И Учението, да. В.К.: Оттам идва цялата работа, че обществото се опълчва срещу Учителя.
В.К.: Веднъж брат Игнат Котаров запали къщата на една сестра на Изгрева. Разправяха ми за там, че имало толкова боклуци и такива работи. Е.А.: Тя беше проста женица, но държеше разхвърлено. Тя беше близка с Цонзоров. Знаеш ли го Христо Цонзоров - агроном? Той беше един брат така, само жена му сега още е жива. Но, когато Игнат запали къщата аз си бях в моята барака отсреща и излизам, и гледам един пожар страшен. А той взел една тенекия газ ли, бензин ли беше турил, и я запалил защото и тя като се върна видя, че всичко е изгоряло. Но такава мръсотия е било там, понеже проста и много мръсно е държала. Може както е сега нашият двор. Да ти кажа, знаеш ли колко хора от нашите хора нямат хигиена? В.К.: Да. Този случай ми го разказваше Николай Дойнов, когато Учителят му е наредил да се оправят и да се почистят бараките. И той казал: „Учителю, тази барака не може да се оправи за тази сестра, единственото разрешение е една клечка кибрит и край". Николай казва, че на следващия ден, когато се върнал, къщата била изгоряла. И за мене казва, той казал на Учителя, че освен клечка кибрит, по друг начин не вижда тази барака да се оправи. На следващия ден, Николай разправя, че когато отишъл на Изгрева, бараката била изгоряла, била изчезнала. Кой я беше запалил, как я беше запалил? Е.А.: И най-важното, тази сестра напусна. Тя напусна и вече не се яви на Изгрева, да. Цонзоров ходеше с нея и те се затваряха там в тая барака и какво са правили тяхна си работа, но когато се запали разбрах, Игнат я беше запалил. Той беше решил да запали къщата на Лулчев. В.К.: Така ли, защо? Е.А.: За момичето. Да. В.К.: Добре, че не е станал скандал. Е.А.: Добре, ама тогава майката спаси положението. Тя нищо не каза. И затова на една екскурзия на Витоша аз й казах: „Недке така и така ми каза Учителят, че много добре си направила, че нищо не си казала и на мъжът си, и на никого другиго. Той те похвали казвам, ама много и беше доволен от твоето поведение". Знаеш, за да успокоя жената. Щото много Не се издържа всичко това.
После имаше един друг случай, аз не знам вече имената. Аз забелязах, че някой, кой се въртеше край това същество? А, Лулчев беше пак. Едно същество, една сестра имаше момиче, което беше така в пубертета си и видях, че няколко пъти при срещи някои неща, които показваха други намерения. Сега, какво да правиш, пък се вижда бе, не може да не ги видиш. И аз казах на Учителя: „Учителю, тази и тази сестра, така и така момичето й се върти около Лулчев, да кажа ли на майката?" „Кажи!"- каза ми. Аз искам да ти кажа отношението на Учителя към тия работи как е било. „Кажи й!" И аз й казах. Какво тя направи не знам, но мисля, че нещо стана така, та поотдели детето си, защото щеше да посегне като нищо. И после ще дойдат нови скандали.
В.К.: Продължавам да чета по-нататък.: Веднъж казах на Учителя: „Защо изпитвам някаква мъка?" Учителят погледна и каза: „Ще обръщаш хората към Бога!" Е.А.: За мене, за мене беше. В.К.: Как беше този случай? Е.А.: Аз отидох при Учителя и казвам: „Не знам защо Учителю, ама изпитвам една вътрешна мъка, нещо ме мъчи, пък не зная какво е. А пък нищо повод нямам, за да ми е мъчно?" Той помълча и ми каза: „Ще обръщаш хората към Бога!" В.К.: Значи виж как съм го записал преди 20 години и как нещата са по друг начин сега. Е.А.: Така беше. Както беше, аз... С мене беше, не беше с друг някой. Той също ми е казал, сега, когато имаш тази опитност ще помагаш на младите. Не знам дали съм ти го казвала това. И това ми е казал.
В.К.: Отново чета: Учителят беше изпратил Савка да ми каже за Лулчев, че както е чиста и бяла яката му, такава е мръсна вътрешността му. Савка не можеше да го измисли, нямаше как да го измисли. Е.А.: То беше още първите години. Аз не познавах никак Любомир и похожденията му, бях съвсем млада, нищо не разбирах и Учителят на Паша и на Савка казвал, да ми говорят, да се отделя от него. После в 1926 год. Той сам ми каза да се отделя. Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава. Знаеш ли, усетих, като че ли ще ми извадят сърцето. Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш. В.К.: Връзки. Е.А.: Връзка, да. В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже? Е.А.: Не го знам. Разбира се, не го знам. В.К.: Конец по конец. Е.А.: Конец по конец. И аз го направих. Слава Богу. Аз се освободих. В.К.: Много години минаха. Е.А.: Е, минаха години. Не става лесно. В.К.: И след заминаването на Учителя, докато се освободиш минаха 45 години, това не е малко. В.К.: Сега е 1987 год., а от 1944 до 1987 год. това са 43 години. Е.А.: Много години са. В.К.: Трудно се освобождава човек от такава връзка. Е.А.: Много мъчно е. Връзките са много мъчно нещо. Преодоляването на връзките е много мъчно.
