Е.А.: Димитринка Захариева беше се увлякла, доведе я Тодор гледача от Хасково, когато той дойде и нея доведе. И я помня така с един сини панделчици, съвсем детски на косата, така ходеше, но по едно време тя почна да отива при един брат за поведението, на който не можем да го похвалим. След това, мина известно време, докато тя ходеше подир него и тя се отдели и започна да дружи с тези момичета, които стояха при Учителя, при тях. В.К.: Слънчогледите. Е.А.: Да, слънчогледи, така ги наричаха. И вече престана там да ходи, там където беше и при един случай, след като цялата опитност беше се развила, аз казах на Учителя, че съм забелязала това, даже Той ми вика: „Ама ти забеляза ли това?" „Забелязах Учителю, че тя престана да ходи там, пък после стоеше при сестрите тука". И тогава Той ми каза: „Ти знаеш ли какви скандали щяха да станат там?" Аз не мога да знам затова какви скандали ще стават, но Димитринка така имаше една рязкост, защото Димитринка веднъж, когато с Методи отишла да й купува шапка, тя му ударила плесница в магазина. Така че тя имала значи тупето да си позволи такова нещо. Един човек, който впоследствие тя се промени, след като направи връзката с него и там с него живяха дълго време. В.К.: А Методи Константинов откъде се яви, откъде дойде? Е.А.: Методи дойде от чужбина. Завърши, дойде от чужбина. Димитринка беше край Учителя, още в този период и по едно време забелязах, че те двамата дружат. Направи ми това впечатление, че дружат и аз казах на Учителя, че съм забелязала, че Той е направил нещо, за да я отклони от онуй място и тогава Учителят ми каза: „Знаеш ли какви скандали щеше да има там?" След това Димитринка, Методи се чувстваше някак задължен към това момиче и тя не знам какво беше свършила, но знам, че завърши академия, музикална академия. Той й помогна, направо я издържал, за да следва. И така те имаха една доста силна връзка, една привързаност, но той грижи имаше към нея, пък тя имаше една привързаност към него. Впоследствие, когато към Методи други момичета се приближиха, тя преживя някакви разочарования естествено и така имаше известни страдания и тя. В.К.: Значи това е въпроса за слънчогледите? Е.А.: Да, Веднъж отидох при Учителя и Му казвам, че изпитвам една мъка без да знам причините защо. „Нито някой Учителю ме е наскърбил, нито някой ми е взел нещо, никакъв външен повод няма за мъката ми и затова се чудя, не мога да разбера на какво се дължи тази ми мъка". Учителят така помълча, затвори си очите, аз почаках и после Той ми каза: „Ще обръщаш хората към Бога!" Да ти кажа, това ми се видя голяма работа това така, не се чувствах толкова достойна за тая работа и сега казвам, каквото мога ще правя доколкото разбирам ще го правя. Досега се чувствам задължена, но след като Той ми каза това, аз казах: „Никой човек повече няма да му кажа, че съм заета, че да не го приема, защото щом някой може да дойде при мене, за да получи нещо, за да му го кажа", аз се чувствах вече длъжна към всеки човек, да се отзова на това за което ме е помолил, щом мога да го направя. В.К.Да. Искам да питам как Учителят поднасяше въпроса за брака, имаше много хора, които впоследствие се ожениха. Някои не са се оженили, но как стоеше този въпрос? Е.А.: По този въпрос Учителят е казал: „Едни идват на земята да се оженят, и ако не се оженят ще сбъркат, други идват да не се женят и пак ще сбъркат, ако направят обратното". А пък Иванка, тя беше съпруга на д-р Кадиев. Той я обикнал Кадиев и искал да се ожени за нея. Тя сега имаше преди това една връзка друга, нещо такова, нали така, една връзка, за която знам, но това е нейна лична работа. И тя се оженила за него, за Стефан Кадиев. Той понеже настоял, оженва се за него. И когато тя имаше първото си детенце, едно момиченце Еленка, беше беше ми дошла на гости на Изгрева и след като бяхме приказвали, аз я изпратих така от Изгрева до шосето и Учителят ме видял, че я изпращам. И после, като ме видя при един случай, ми заговори за нея. Или нещо тя беше ми казала и аз казах на Учителя, да, нещо ми беше казала, и аз казах на Учителя и Учителят ми каза: „Тя добре направи, че се ожени". Сега, аз не мога да кажа това нали, но когато й казах на нея, че Учителят така казал, тя много благодари, че съм й казала, защото тя много се колебаела, дали не е сбъркала или е сбъркала. И това й беше така като едно разрешение на въпроса.
Една сестра ми разказа една нейна опитност, която така ме потресе. Казали й, а и тя си помислила, че Учителят си позволява да живее със сестрите, които Го посещават. Тя се съмнявала. Мога да кажа това, че тя е по рождение материалистка, с по-нови леви идеи и може би за нея това е естествено нали така да мисли. И една нощ ми казва, че отишла при Учителя в 12 часа посред нощ, била на Изгрева, отива горе на вратата Му и Му тропа. Тропа веднъж, тропа два пъти, тропа три пъти, тропа продължително време и най-после Учителя излиза, отваря вратата и както е бил с долните си дрехи облечени, риза и панталон, пижама ли, каквото е носил вече, не зная и така с разперени ръце малко й казал, и със сълзи на очи, вижте, това ми направи впечатление, и със сълзи на очи, какво и нищо не казал, само така застава пред нея и тя се стъписала само от позата, само от това което Той изразявал, нали, и си е отишла. В.К.: И после как го разказваше тя това? Е.А.: Спокойно. Спокойно ми го е разказвала. И ако тя не беше ми го разказала, вярвайте, нямаше да повярвам. Но лично тя ми го разказа. В.К.: И какво й беше мнението? После аз я чух много скоро да каже: „Учителят живееше в чистота!" Тя почувства чистотата на Учителя, да. Учителят наистина и други хора са ми говорили, нали, че са се съмнявали в Учителя. И да ви кажа от моя контакт с Учителя, от всичко, което съм видяла, мога само това да кажа: „ТОЙ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ!" Тия дечица, нищо друго. Това, което е направила, ужасно е това. Как може да си позволи това? В.К.: Не познава Учителя. Е.А.: Нищо не познава. В.К.: Не познава Словото, не познава Учителя. Е.А.: Как може да си позволи такова нещо?
Учителят, когато първата година - 1926, построиха долната стая и Той остана да живее на Изгрева. Една сестра Николина Балтова постила десет дни и какво си въобразила не зная, отива на Изгрева и казала на Учителя, че ще спи в стаята при Него. Той казал: „Добре". Сега приказвали ли са или не са приказвали, не зная, но след малко Той си взема шапката, бастуна и слиза в града и я оставя нея сама в стаята. Той сега нали да покаже, тя иска да спи там, Той не й се противопоставя, но сам отива да спи на ул. „Опълченска" 66.
Тя не ми го разказа, но други хора ми го казаха. Не, тя самата не ми го е казала. Други ми го казаха. В.К.: И после тя? След като е спала сама в стаята му? Е.А.: Е нищо не знам. Вижте, нея съм я виждала да ви кажа как? Когато Учителят застане, тя много обичаше да застава до Него и да покаже че Му е близка. И например един път наблюдавах сцена. Тя се премести при Учителя, Учителят се отмести. Тя пак направи стъпка към Него, Учителят се отмести. Не, не, не прави. Така много хора събрани, тя застанала до Него и наблюдавах как тя все искаше да се приближи, да се покаже, че Му е близка и още повече, някак така се подвижваше, разбирате, така някак движение на тялото правеше, които не бяха, не ми действуваха хармонично. Така нещо, какво да ви кажа, нещо по-нисшо ми се видя. И туй три пъти. Учителят се отмести три пъти, но Той го правеше така естествено. Никак, като че ли нищо не е, нали, отстъпи една стъпка, тя след малко се приближи, Той отстъпи едно стъпка, тя пак се приближи. Сега другите дали го видяха не зная, но на мен ми направи това впечатление и видях, защото начинът, по който тя се приближаваше имаше нечисто нещо. Тя искаше да покаже, че е близка на Учителя, пък близостта е духовна с Учителя. Друга близост с Учителя нямаше. И може би затуй Той се отделяше де. И Той не иска да Му преписват мръсотиите си хората. Виждаш ли какви неща е изживял Учителя. В свят греховен беше, тук Той беше. Аз, като казвам тези неща вече ме е срам малко, да не би така да го изтълкуват по друг начин, ама какво да правя, като го видях това. В.К.: А пък това трябва да се каже, трябва да се знае. Щото, ако не се знае, утре други ще имат същите изкушения и ще се чудят как е било, що е било. Ето един метод.
Ще предложиме един разговор на Учителя през август 1944 год. в Мърчаево за човешката душа, която се среща с обичта и Любовта на Бога. Това е лист с почерка на Паша Теодорова, която ми го е изпратила.
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ АВГУСТ 1944 ГОДИНА.
Човешката душа преди да дойде на земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук.
Колкото по-търпелив е човек, толкова е по-събуден, ако е сприхав, толкова по-малко е събуден. Човек идва тук на земята за стока, за материала, който после горе ще образува. Казано е: Христос казва: „Събирайте съкровища, които крадец не яде и молец не разваля." Събирайте съкровища в небесната банка.
Човек идва на земята по собствено желание само когато се е освободил от кармата си. Иначе идва по закон.
- Как да се освободя от кармата си?
- Ето как: Не вземай пари на заем. И този, който обичаш не искай да го обсебваш.
Вие знаете, кой ви обича без да ви е казал нито една дума. Защото Любовта има едно ухание, както карамфила, отдалеч го чувстваш.
Когато някой мъж има връзка с някоя жена и когато нейния мъж я убие,' то първия мъж е отговорен за това убийство; все едно че той убива човек.
В бъдеще, в новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на земята. Както е казано „Кротките ще наследят земята". И това е почнало вече.
Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете. Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи.
Ние сега прекарваме най-хубавите изпитания, които могат да ни се дадат. А пък в бъдеще ще ви се дадат още по-добри изпитания.
Земята е една книга, в която е написана най-хубавата поезия. Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо. Това бяло цвете ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш". Но ще дадеш не на глупавия. Той нищо няма да разбере. Но ще дадеш на онзи, който разбира.
Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество. Той е съдружие. Обаче един между тях ви обича и някой път погледа му е много хубав, а някой път не. Вие имате тази опитност. При Любовта няма млади и стари. Там са вечно млади. Един човек, който плаче, ако се пренесе в света на висшата реалност веднага ще стане радостен. Но не знае как да се пренесе там.
Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите на Любовта. Любовта е единственото нещо, което човек не може да обясни. Дошъл един момък и ти запалил чергата. Това не е Любов. Това са етикетите на Любовта. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Единственото нещо, което не плаче е Любовта. А пък някой човек плаче и иска да ме увери, че това е Любов.
Някой казва: Защо онзи не ме обича, а пък аз го обичам? Такива жертви правя за него, а той никаква обич не показва насреща. Че онази душа е бедна, няма какво да ви даде. Тя сама се нуждае. Хората плачат от Любов, но това не е Любов. В Любовта няма сълзи. Има едно нещо, което е най-неразбрано и най-разбрано. Това е Любовта. Вие обичате някого. Тази твоя Любов е образец как да проявиш Любовта си. Дават ти образец. Бог иска и другите да обичаш така, както тая душа. Като обичаш едного с това Бог ти показва, как трябва да обичаш и другите. Имаш образец.
