В.К.: Един случай ми разказвахте за ръката. Е.А.: То беше в една от най-първите години. Бях отишла на ул. „Опълченска" № 66 и Учителят след като копахме там малко градинката с няколко души. Знам, че беше и Георги Томалевски и още един брат, но не помня другия. И Учителят тогава като ме погледна, каза ми че съм много чувствителна, да се пазя от малките работи и после като видя ръката ми ми каза: „Няма какво да учите повече в брака" и посочи сърдечната линия, която отива между Юпитер и Сатурн. И Учителят посочи: „Ще развиваш любов към всички и към Бога!" Като посочи клона, който отива към Юпитер. Тогава клончето беше в самото начало. С течение на времето сега се продължи до Юпитер, до показалеца е линията. Каза ми тогава, че ще развивам тази линия. В.К.: Е сега вие не минахте през брака или се разминахте само? Е.А.: Не минах, но минавах покрай него. Ето един случай...
Когато бях на 24 години, появи се у мен едно желание да имам дете. Сега, нали човещина, аз тогава се срамувах да кажа на Учителя. И не Му казах. Но след 10 години същото чувство пак го изпитах. И тогава вече се осмелих да кажа на Учителя: „Странно, Учителю, никак до 24 години не съм имала желание да имам дете и за известен период от време имах такова желание. След това 10 години минаха нямах такова желание. Но сега на 34 години пак ми дойде това желание. И аз се чудя защо така периодично някак идва?" „Имаш една леля, която иска да се прероди". Така ми каза. И ме освободи. След това не съм имала желание такова. Как, защо плачех? Веднъж, някъде съм била надолу и вървя покрай пътеката, която водеше към Зодиака и Учителя идва откъм поляната. И Го срещам точно на това място дето излиза на откритото и много засмян така ми казва: поздравих Го аз и Той ми отговори: „Еленеке, ти знаеш ли защо плачеш?" Аз сега се чудя за какво ме пита и как не можах да разбера. Свих така рамене малко и Го гледам въпросително. „Ти плачеш защото нямаш пауново перо". Пауново перо. Като ми каза така аз се изсмях с цяло гърло. „Затова ли Учителю плача?" „Затова плачеш". Впоследствие като мислих разбрах, че Учителят ми казва, че аз се тревожа за нещо несъществено. Щото да има човек пауново перо, то е най-малкото, което му трябва. Нали, то е за украшение, а без такова украшение свободно може да мине. И по този начин Той ме освободи от това да плача. Той ми помогна да се справя, аз много плачех, бях много чувствителна, имах си така някои неща, които ми се мяркаха в главата и бях така по-чувствителна и плачех. Пък имах и някои неприятности така с тази връзка с Лулчев, която имах и в този период съм плакала. И знаеш ли после какво ми каза. Един път ми каза пак така при един разговор, за плача ми спомена. Ама рекох: „Учителю, аз вече не плача". Това не ми е ясно и до сега. „Ти не плачеш, ама Маргарита плаче" Друга една сестра Маргарита Мечева. Сега това е нещо, което аз не го разбирам. Каква връзка има моето плачене с нейното плачене? Някога може би ще ми се изясни. Аз много пъти след това се питах, защо ще плаче Маргарита, и тя значи има някакви трудности, може би защото тя беше влюбена тогава и тя. И двете бяхме влюбени и двете плачехме по едно и също време. Но за какво плачехме не можах да разбера. В.К.: Друг път при други случаи не сте ли плакали? Е.А.: А-а, след като се прежени баща ми, аз бях студентка и ние живеехме в една стая. Много неудобно ми беше. И когато се освободи в къщата на втората ми майка стая, тогава имаше пак жилищен закон за настаняване, аз имах право като е на втората ми майка и взех стаята, за да живея там. А то беше в този период, когато аз наистина много плачех. Защото преживях едно голямо разочарование и наистина плачех, жестоко плачех. Такава скръб ме обхващаше, като че реки от сълзи изливах. И аз не знаех за нищо друго, но бях при Учителя един път на ул. „Опълченска" №66 и Той ми каза: „Не плачеш ти, плаче момата, която е живяла там преди тебе в стаята ти". Аз нищо не знаех, тази къща беше на втората ми майка и когато отидох вкъщи питам я: „Майко, кой е живял в стаята преди мене?" „Ами зълва ми" казва. „Но къде е тя?", питам аз. „Ами тя се помина". Аз повече нищо не попитах, но много мислех затова. Защото аз тогава не познавах духовното естество на Учителя, че Той вижда, че може да вижда. И после си мислех, Той от никой човек не може да научи това. Аз живея в стаята. Тя е къщата на втората ми майка, тя няма никакъв контакт с Учителя, нито е отивала, значи Той не знае. Никой не знае, че е живяла такава мома в стаята, която се е поминала, значи явно това е ясновидство. Но не можех тогава да го разбера така, но бях убедена в това, че никой не може да Му каже. Но много по-дълго впоследствие го разбрах, когато вече разбрах, че Учителя наистина вижда. В.К.: Кога отидохте в Мърчаево? Там от зимата на 1944 год. е Учителя евакуиран с братството? Е.А.: Аз отидох за пръв път след като се евакуирахме. Аз отидох навремето в Своге при баща ми и при майка ми, които бяха там евакуирани. Добре, ама те нямаха място за мене, бяха на тясно и беше там доведената ми сестра. Даже аз там изкарах една кавга с мъжът на доведената ми сестра, защото ми казаха, че той хванал за гушата баща ми, че не му казал за едни пари. И така аз много се разгневих тогава, че си позволил такова нещо и така бях недоволна от неговото поведение. Това ли беше причината, какво ли, настроиха се срещу мене и не искаха да ме приемат да остана при тях. В Своге беше баща ми и семейството цялото евакуирано. А пък аз имах пари, Учителят беше ми дал пари тогава на трите стенографки, коя къде иска да отиде. И Невена Неделчева ме беше поканила, и след като бях отишла там вече, тя беше близо в село Брезе се казваше селото и аз отидох при нея. Даже те не ни дадоха дюшеците от майка ми, които бяха. Те бяха евакуирани и аз през цялото време спях на един сламеник там, и на едно тясно миндерче, но това не беше нещастие за мене, щото бях здрав човек и ми беше приятно където да е. Щото беше тихо, спокойно, аз можех да си работя и бях доволна. В.К.: И после как стигнахте до Мърчаево? Е.А.: Отидох един път в Мърчаево. Реших да отида, беше минало няколко месеца и аз така бях самотна, празно ми беше, че не съм отишла при Учителя. И отидох в Мърчаево с Невена двете отидохме. После се върнахме заедно и когато бях там аз казах: „Мога ли Учителю да дойда за 22 март?" „Ела!" казва. Аз тогава не отидох, защото Лулчев написа едно писмо, че не трябвало да ходим. Моя грешка. Лулчев може да пише, но Учителя ме покани! И аз много сбърках, че не отидох, защото така подадох се на едно чуждо влияние и не бях будна. Основна моя грешка за този случай. Но вече, когато разбрах, че Учителят беше държал беседа на 22 март, аз казвам, Учителя щом държи беседа, моето място е там, защото аз бях поела всички от 1940 год. бях поела всички беседи да ги дешифрирам аз. И казвам, това е мой дълг и тръгвам. Взех си багажа и си отидох там. Много неприятности имах с жилището, но както и да е отидох и там останах до края.
Преди да тръгнеме да се върнем в София при един разговор Учителят ми каза, че съм отишла късно. Казвам: „Ама какво да правя Учителю, когато като тръгнахте Вие за Мърчаево, никой не ми каза, че и аз мога да дойда. И аз, страхувах се да не бъде натрапена". А аз много се колебаех да дойда, пък защо не Го попитах и аз не знам, пак от стеснение. Щото аз виждах, че много напрегнат беше тогава Учителя с това. Един пита, друго, хайде казвам, където и да е ще отида. Може би, щото исках да видя и баща си, не мога да го кажа, може би имах едно раздвоение. И Той като ми каза, че съм отишла късно казвам: „Ами какво да правя Учителю, като ходите на Рила, не казват, че на Рила отиват. Отиват група и аз мисля, че Вие сте ги поканили и с Ваше съгласие идват. Като ходите другаде и затуй, аз казвам много исках да идвам, когато ходите на Мусала". Щото Той ходеше след това през есента на Мусала. И Той така вика: „Ех, те са търговци, които искат само те да печелят". Сега, така го каза Учителя. Значи, Той го каза в най-леката форма нали, която може да се каже, хем и аз да бъда задоволена, хем и да не оскърби другите.
В.К,: Разказвахте, че ходил 40 дни подред на Витоша. Е.А.: Да, то беше 1943 год. В.К.: А защо ходеше? Е.А.: В 1943 год. даже имаше бомбардировки в София. София в този период беше бомбардирана през деня. И Учителят почна, помня с брат Боев, Савка, Мария и Борис почнаха те, не знам дали и Галилей, Галилей си беше взел отпуска и ходеха всеки ден на Витоша, ама ходеха над гората само. Не горе до бивака там. Даже имаше няколко дни, когато Учителят оставаше у Мария Тодорова да спи. Щото те имаха на шосето къща на пътя за Симеоново, там вила имаха и там е оставал да спи. Ние с Паша двете не ходехме, защото така го правеха приятелите, като че ли само за тях беше. Пък да питаме бе неудобно. Ех, казвам си и така да бъде. Но един ден пристига брат Боев и ни казва: „Еленке, Учителят каза и вие двете с Паша да идвате на Витоша". На мене брат Боев ми каза, Той казал на двамата на Борис и на брат Боев. Но брат Боев на мене каза, Борис не ми каза това. Само брат Боев ми каза, аз тогава живеех до брат Боев. Само една стена ни делеше. Той ходеше, аз го чувах, че ставаше, но щом не ми казва, нали. И аз отидох веднага на другия ден се приготвих и отидох, и много се зарадвах, че Учителят им е казал да ми кажат. Нали това внимание откъм Учителя, не че ме поласка, ами една грижа нали така. Той отговаря на едно желание, много се зарадвах. Отидох там и когато ме видя Учителят ми каза: „Много добре направи, че дойде", щото Паша не дойде с мене, тя дойде друг ден, когато беше свободна. Аз много не разбрах брат, какво добро беше, но Учителят като го каза, аз го приех както Той го каза. Аз не разбрах къде беше моето добро. В.К.: В началото ходеха с Учителя избраните. Е.А.: В началото ходеха нали казвам тези избраните. Галилей ходеше с Него, Борис, Мария, Савка и Боян. В.К.: Не се ли измориха? Това са много дни поред. Е.А.: А, не можаха да ходят до край. После по едно време чух, че даже Учителят отишъл само с Тодора и с Ангел, щото другите не могли, нещо били заети. Един с едно, друг с друго и така, но после, когато вече Учителят каза, че можем аз много често ходех тогава, след това. В.К.: Тогава Учителят ходеше и с неизбраните. Е.А.: Можеше, да. Не, то не че избрани, но не знам какви съображения са имали да не ни канят да бъдем общо на екскурзия с Учителя.
