| Алтернативен линк |
129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ
В.К.: Ако си направите едно резюме на живота ви, какво най-напред изпъкна в живота ви през цялата школа? Е.А.: Желанието ми да бъда ученик. Това е било. Когато Го чух Учителя и впоследствие, това бе желанието ми. Може да съм правила всякакви забележки наляво и надясно, но когато е трябвало да преценя какво искам в живота, едничкото нещо в живота ми е било това, да изработя в себе си ученическо съзнание. Когато Учителят ме прати учителка, аз нали помислих, че ме гони, си дадох отчет и тогава дойдох пак до същото. Тъй, че това е много пъти в живота ми. Може да съм бъркала много пъти, може да съм правила грозни грешки и лоши прояви, но като остана сама със себе си, нали вътре, това е доминиращото. Да бъда ученик. В.К.: А след като си замина Учителя? Е.А.: След това вече съм искала и други неща. Най-напред да си свърша работата, която беше останала. След като я свърших дойдоха изпитите, нали, аз останах в това състояние и сега вече решавах задачата си като човек, каквото мога да направя. Пак с едно ученическо съзнание искам да бъда в живота си. Колко го постигам, това е друг въпрос, но това е мое желание. В.К.: Като поставите себе си до онези, които бяха в Школата, какви са впечатленията ви? Е.А.: Седни хора си хармонирам. С други хора ми са чужди малко. Други хора мислят не така както аз мисля. В.К.: По отношение на вашия път имате ли разлики, отклонения на учениците от пътя на Школата? Е.А.: Индивидуални различия имаше. Но по отношение на ученическото съзнание не мога да кажа, че беше много голямо. Имаше някои лица така изпъкваха като много напреднали, като това, но дали те щото го желаеха, го показваха? Дали наистина те бяха такива? Това аз няма да преценя. Защото Учителят каза: „Ученикът не се произнася за съучениците си, на Учителят се произнася за поведението на ученика". Затуй може да съм казвала някога мое мнение, но не значи, че аз не съм го решила това правило. В.К.: Вие сте живяли дълго. Какво може от това огромно Слово на Учителя да се запечати в ума на човека и какво преминава и заминава? Е.А.: Това, което Учителят ни остави е едно голямо богатство. На знание, на примерен живот, който ни даде, защото Той ни даде пример с живота си. Учителят каквото говореше, го живееше. И затуй Той ни влияеше. Учителят може да е бил строг, но е бил справедлив и не за себе си строг е бил, а за да ни обърне вниманието, за да ни насочи в правия път. Учителят в края на живота си, в последните години не си служеше със строг метод. В първите години, даже аз веднъж Му разказах: „Учителю, Вие четири пъти в годината ни държите строги лекции". И Му казвам годините кои са. Той отговори: „Забелязала ли си това?" Даже Му казах по кое време са. Накрая, когато това нещо Го споделих на Него, викам: „Сега Учителю почвате да говорите строго и прекратявате веднага". Туй ми е направило впечатление, че Учителят вече избягваше този метод. Той знае защо, нали? Но на мене ми направи впечатление и понеже имах свободата да Му кажа, казвах го. В.К.: Може ли човек в един човешки живот много неща да усвои и да приложи в живота си, също толкова много. Възможно ли е или е непосилно?. Е.А.: Зависи малко от индивида, зависи от огънят, който има човек в себе си. Зависи от светлината и степента, с която е дошъл при Учителя. И когато направи контакт с това Слово. Ако човек се запали вътрешно, може доста нещо да направи от себе си. Защото това Слово дава много знания и много възможности на човека. После то го обогатява при дадени положения, то го издига в едни полета много високи. Той може да не остане там, но като изпадне под влияние на Словото на Учителя, както и в присъствието, когато ни е говорил, аз съм се чувствала толкова добре, толкова желание съм имала, че веднага като изляза мога почти всичко да правя. Това е влиянието, което Учителят го е предал. В Неговата аура понеже сме били, затуй може би съм чувствала това. После не съм могла баш така да го направя както съм го чувствала. Но съм чувствала силата на Словото. Вижте, аз не мога да кажа какво съм направила за себе си. Но по-хубаво нещо от него нямам в живота си. В.К.: Ние сме по-младо поколение и виждаме колко трудно се прилагат тия неща. Е.А.: Абе, че се прилага трудно, трудно се прилагат, но ако човек има огън вътрешен, може. Всичкото е до будното съзнание, нали до възможностите, които има в себе си които носи. Щото ние не знаем докъде е бил и какво е бил, нали. В.К.: Как смятате идването ви в Школата - като благословение, или това е намесата на Неведимия свят лично за вас?