НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
Алтернативен линк

122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

В 1926 год. беше. Учителят бе дал задача на Младежкия клас. Имаше няколко групи, научни и други някакви групи, и може би това в беседите ще се види. А пък имаше една друга група, която беше наречена духовна, тя се занимаваше само с духовни въпроси. Тази духовна група си поставяше всякакви задачи. Помня имахме една задача, но ние си ги поставяхме. Да отидеме понеделник на екскурзия, после вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, така последователно всяка седмица в следващия ден. И други задачи си поставяхме и не знам това кой измисли тая задача, да отидеме на Мусала. Това беше през февруари. Ще отидеме духовната група на Мусала. В нея влизаха: Борис Николов, Георги Радев и Никола Каишев от братята. А от сестрите бяхме ние трите стенографки, Мария Тодорова, Сийка Динова, Василка Иванова - шест. Коя беше седмата сестра, не знам? Сега толкоз си спомням. И тръгнахме ние. С кола отидохме до Боровец. След Боровец тръгнахме пеш разбира се, защото друг път нямаше, но беше навалял дълбок сняг. Снегът беше мек и се затъваше. Като минахме през Боровец тук-там имаше партини, но когато навлязохме вече в гората, тогава пътят минаваше покрай самия дворец на Царя, не както е сега, а от другата страна. И Царя видял, че минали сме голяма групичка, повече жени, момичета и то съвсем без екип, с роклички всичките бяхме. Никой нямаше с панталон от нас, само братята бяха. А предния ден се бяха върнали отгоре туристи, които не могли да вървят и да се качат до върха. Значи той беше осведомен, че пътят е лош нагоре и като ни видял така с тая група само с раници без екип никакъв, вероятно му е направило впечатление, а той е бил в двореца. Това беше през февруари, посред зима, нали ти казвам, много дебел сняг беше. И когато навлязохме в гората беше все по-дебел, когато излязохме там вече от гората, там където се отделя пътя за Ястребец сега, там бе скрито и снегът ни стигаше до чатала. Като влезе кракът, до чатала, извадиш го, другият крак - до чатала. Много мъчно се движехме. Много тежко беше. И отидохме близо до реката, а после Учителят спря дотам и каза на Борис и Георги да отидат да видят може ли да се продължи. А там не се виждаха боровете. Там вече не е бор, а е клек. Клекът не се виждаше. Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не пътуване. И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде. И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една канара. Така беше направено, че все пак завет имаше. И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при канарата, запалихме огън. Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа. И вечеряхме картофена супа и цялата нощ бяхме не на огън, ами на дим, топъл дим. Щото влажни дървата, тук-таме пламъче, пак загасне и цялата нощ така будни останахме, и понеже нямаше къде да легнем с мокрите дрехи на гърба. Все пак успяхме малко да се поизсушим, защото бяхме намокрени от снега. Изкарахме цялата нощ така. На сутринта едно хубаво слънце, едно хубаво утро, един прекрасен светъл слънчев ден, много хубаво. Ние бяхме си закусили, бяхме си направили молитва общо, Учителят не беше разположен да говори. Не говори нищо. Това беше един неуспех за групата. А при решаване на задачите, нали Учителят държеше на тези неща. И в тези неща Той виждаше символи. При провал на задачата -означаваше много неща и то лоши за участниците. В.К.: По чия инициатива групата тръгна неподготвена и неекипирана? Е.А.: Виж да ти кажа. Вероятно Савка е казала, че искаме да ходим групата, не мога да ти кажа, аз не бях в поканените, но покани ме групата. Учителят дойде на групата на гости. И никой друг не беше поканен. Групата отидохме до голямата скала на пътя и към 10 и половина 11 часа, аз и Мария Тодорова бяхме излезли така малко по-височко, щото камъка, с приятелите долу бяха по-долу седнали. И бяхме на пътеката излезли нещо говорехме и се радвахме на хубавия ден. По едно време гледаме отдолу идват мъже на коне. В началото не познахме кой е. По едно време познахме Царя и той като ни видя нас, слязоха малко по-долу от нас, всичките от конете слязоха, дойдоха при нас, познахме го Царя нали. Той дойде, ръкува се с Учителя, ръкува се с всички ни подред. С Учителя, първо с Него се ръкува, да. Ръкува се с Него, ръкува се с всички ни и накрая Василка Иванова му каза: „Колко се радвам, че Ви видях. Много пъти съм искала да Ви видя и все не съм могла да Ви видя. Да." Тя така. Но много сърдечно го направи и Царят каза: „Откъде сте?" Тя каза, че е от Айтос. И той каза: „Аз съм ходил при вас за някои неща до Айтос" и така поприказва с Василка. И Учителя после говори дълго време с Царя. Не знам какво са говорили, но говореха пред всички, но не беше високо. Сега ние се отделихме нали, Учителят говори, как ще се приближим да го подслушваме. Аз специално знам, че бяхме по-далече, пък ако някой е бил наблизо може да е чул, но аз не съм била наблизо. И поприказваха те с Учителя. Той питаше, интересуваше се как сме изкарали, какво е било. Учителят каза, че понеже нямаме съответния екип не можем да продължим пътя. А те всичките бяха с „котки" и с приспособления срещу затъване гдето се слагат на краката като мрежи, да не затъваш като стъпваш. Те всичките бяха така екипирани и петимата. Те върнаха конете още като видяха, че ние сме живи и здрави. Аз мисля, че те бяха с коне, да не би да трябва да ни връщат премръзнали. Поне аз така си помислих, защото те веднага върнаха конете и видяха ни всичките разположени и весели, даже им предложихме да ги черпим чай, предложихме им, защото те ни бяха вече гости. А те не бяха уморени, нито гладни сигурно и ние казахме, че ще се връщаме, нали, щото колата щеше да дойде да ни вземе по-късно вечерта. Пък не знам, аз не бързах, щото чак на другия ден колата дойде. Та така с Царя. Това беше една среща с Учителя и аз не знам Учителя да е имал друга среща с Царя. Те ни казаха, че нямат брадва и ние казахме, че ще им дадем брадвата, и те както бяха тръгнаха нагоре, а пък ние си останахме, и след като мисля че обядвахме, и тръгнахме надолу, слезнахме бързо, прекарахме една нощ в Боровец, и това беше. А после на другия ден отидохме да си изядем храната при Учителя и Той ни държа едно много строго Слово на духовната група, да. Как да се прави екскурзия не на време и то зимно време, без да има съответния екип. В.К.: Учителят тогава не е млад, а е възрастен? Е.А.: О, да, към 60 години. Паша и Василка бяха по-възрастни. Георги беше по-малък от мене една година, този Борис бе също една година по-малък от мене, ние с Мария бяхме почти връстници. Сийка тя по-големичка беше от нас. В.К.: Тази духовна група какво правеше? Е.А.: Духовната група ходехме на екскурзии и някакви задачи правехме. Сега не мога да ти кажа. Задачи имахме. Някои задачи Учителят е давал.

Една от първите ни задачи е на Мусала в 1921 год. Учителят отиде с една малка група. Знам, че брат Начо Петров е бил с него, за другите братя не си спомням. Щото Той ми е разказвал, че се качили на Мусала. Учителят може да е ходил и преди това на Мусала, не зная, а на Черни връх е ходил, защото имаме една снимка от Черни връх. А пък 1922 год. Учителят на събора в Търново каза, че ще ни заведе на Мусала. Още същата година приятелите прекараха лятото на курорт, на почивка в Горското училище на Чам Курия - 1922 год. Учителят определи деня, когато ще отидем всички на екскурзия заедно с Него. И от провинцията дойдоха много хора. Ние от София един цял камион дойдохме, там имаше доста семейства братски, които летуваха в Боровец. И тогава всичките тръгнахме и се качихме на Мусала. Нощта прекарахме край огньове, първата нощ. В два часа станахме, ей така нали вече. Остана една група да пази лагера, а пък всичките други през нощта тръгнахме. Наредихме се така един по един щото пътеката беше неясна, като вървеше един последен. Винаги когато сме ходили с Учителя имаше един последен, за да не се загуби някой. И така тръгнахме, изкачихме се за изгрев горе. Преди да се качиме стигнахме на онова място, дето сега е заслона и дето почва една пътека и тя излиза така в серпентини до върха. Но на тая пътека имаше преспа. Много голяма преспа, така направо от върха, голяма преспа и там се плъзнаха двама брат и сестра които са вървели заедно, семейство Русеви, Коста Русев и жена му Зорница Русева. И там като се хлъзнали, много лошо щели да паднат, но нещо така Учителят е помогнал. След като се спрели на някаква пречка, която се явила на пътя поне, които го видяли така го казаха. Било много страшно и тогава Учителят каза: „Никой няма да мине по преспата, а ще се качвате направо нагоре". А ти знаеш каква е стръмнината право нагоре. Учителят само едно каза: „Внимавайте, да не събаряте камъни на тези, които вървят след вас!" И верно, аз помня, че понеже не бях както съм сега, вървя така една от първите напред, изкачихме се по най-стръмното, най-стръмното, ама да ти кажа когато Учителят ни водеше ние всички имахме и вяра, и въодушевление, и сила, и мене не ме беше страх. Но имаше братя, които имат замайване от височините и затуй не посмяха да се качат. Ами групата беше голяма около 400 души, толкова си спомням, щото бяха много приятели от провинцията. Това беше една много голяма екскурзия. Престояхме още един ден и на другия ден се върнахме. В.К.: Носихте ли си палатки? Как бяхте екипирани? Е.А.: Никакви палатки. Никой не носеше палатка. Само раница и нищо друго. В.К.: А времето? Е.А.: Времето беше ясно. Хубаво, да. Не валя дъжд. Ама ние и в дъждовете бяхме пак така. Ние на Рила не сме ходили екипирани. В.К.: От коя година ходите на езерата? Е.А.: От 1929 год. Същата година ходихме и на Мусала и на езерата. И тогава Учителят казал, че ще ходиме на езерата вече, не на Мусала, защото много по-просторно е мястото на езерата. Съборите ставаха в Търново тогава. Но Той още на събора през 1922 год. каза, че ще ни заведе при различно време на Мусала. И през буря, и през дъжд, и при вятър, и при всичко. И наистина така беше. В.К.: Разболявахте ли се? Е.А.: Нямаше случай на разболяване, защото вижте, когато спирахме там да речем, пристигаме мокри на лагера. Учителят казва: „Който се страхува, може да се върне". Имаше случаи да се връщат хора, които са се страхували. Ние така оставахме. Тогава имаше клек и дърва. Нямаше хижи. Ние колкото клек сме изсекли да кладем едновременно по 2-3 огъня нали. Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко. Макар че на тревата, ама нали все пак е топло край огъня. Като ти застудее, обърнеш се. Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие студена вода!" Това беше правило и почти го използвахме.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ