В.К.: Коя беше причината за конфликта в Братския съвет по ония там години? Е.А.: В Братският съвет имаше разделение от самото начало. Брат Боев, брат Борис, брат Жечо, Паша бяха отделно. Антов, Симеонов и Тодорчо бяха с тях, те бяха седем души. Сега Антов и Симеонов бяха така за по-материално решаване на въпросите, както той го показа още при първото си изказване и това отвънка съм гледала, така го обяснявам. Какво е ставало между тях не съм била, затуй не мога да кажа, но имало е такива неразбирания и после Антов се държеше не като господар, а като диктатор, като човек, който има власт, а пък иначе духовните въпроси никак не ги разбираше, никак. Той разбираше нещата само материално. И ако нещо не го разбира той дигаше тоягата и удряше. Налагаше се и по тоя начин е бил отгоре. Да, преди да е обвинен. Аз съм жестоко бита от него, не с бастун, а с колец от палатка. В.К.: Добре, но за какво и защо? Е.А.: Той беше казал някъде на Изгрева, че ще ме бие. Аз бях ходила някъде да си купя домати и на връщане. Той преди това беше бил друг човек. Бил пиян и даже една сестра казва: „Еленке, да не ти направи нещо, да дойда с тебе!" Рекох: „Какво ще ми направи, аз нищо не съм му направила". И когато тръгнах нагоре да вървя, бяха ми дали нещо на брат Боев да занеса, и като вървях той изкочи отдолу, така от уличката дето от Изгрева идваше, и ме настигна. И аз като видях, че идва с дървото, побързах да отида при брат Боев, но там нали е малко нависочко, как се спънах, че паднах. Спънах се защото носех така между двете си ръце, може би не съм видяла хубаво, как съм видяла, или пък може да съм се уплашила, не знам какво е станало. И това може да е, нали. И той ме удари пет пъти с тоягата по гърба, както бях паднала. Аз нададох вик и Люба Славянска с Руси и брат Иванов веднага изтичаха. Той щом чу стъпки веднага избяга и прибираме се, аз вкъщи. Даже дълго време, аз шест месеца носех синини на крака и според мене трябва, тука имах много остри болки в ребрата, може би, даже и сега когато ги напипам има едно надебеляване на едно място, трябва да пукнато ребро сигурно съм имала. Вижте, защо? Аз не мога да кажа, че ме е бил случайно, но в началото той идваше при мене, срещах го, идваше често, все идваше за хартия, понеже имахме много хартия на тавана и аз бях прибрала всичката хартия, защото тогава хартия нямаше, и аз бях я взела, щото на нас ни трябваше хартията, която Учителят остави. Идваше за хартия, това беше поводът и начинът по който ми говореше, аз видях че той е един човек - интригант. От приказките му само. Иначе аз така не съм имала контакт с него. Никога не съм го търсила. Впоследствие съм ходила, защото той ни даваше картите за хляб. Там купони ли какво, нещо имаше. Понеже бяхме записани като братски работници, та ни даваха карти някакви, та съм ходила така за карти само. Иначе, никога при него не съм имала никакво отношение. Е, аз съм се изказвала по негов адрес в тоя смисъл, че не проявява братски отношения, че той се държи съвсем като чужд човек на учението, това нещо и сега го казвам. Аз не само тогава го казах, ами той е бил много хора преди това и все с бой се заканваше. Един месец преди това Люба Иванова, с която те дружеха и мъжът й ми каза: „Той искаше да те бие един месец преди това, но аз казва го разубедих, да ви кажа". Той ми каза нещо, което е много неприятно, което така не го определя като човек. Срещна ме един път й ми каза: „Ти каза Еленке си казала на сестра Стефова, че аз и ти сме любовници. Ако не откажеш това и аз няма да откажа".
Сега както искате го разберете, това ми каза. Аз го хванах така за ревера с двата пръста, казах: „Хайде да отидем при Стефова, да каже кога съм й казала това". Той не мръдна от мястото си. Аз разбрах, че това е негова измислица, и че това е един метод и иска да ми каже нещо, което друго нещо звучи. И аз тогава оттам до моята къща съм плюла. Защото почувствах така гадост ви казвам, отвращение почувствах. Сега какво е искал негова работа, но в това имаше за мене само една мръсота. Аз на много хора не съм го казвала, на няколко души съм казала това нещо и мисля, че той си е имал някакви намерения и понеже...така. Друго, казал че ме е бил по македонска линия. Аз нямам нищо, че и той е македонец, и аз съм македонка, какво значение имаше? Аз не съм участвала в никакви македонски организации и не съм работила никога като македонка. Само за братски работи. А обвиняваше ме, че съм крала вълна. Да ви кажа как беше въпросът: Когато ние бяхме евакуирани, казаха ми, че брат Ради спи пред салона и пред стаята на Учителя долу на цимента без нищо. И аз казах: „Учителю, разрешавате ли, да кажа на брат Ради да вземе един от братските дюшеци, да не спи на цимента, да не изстине?" И Учителят каза: „Да". Да взема. И брат Ради е взел дюшек. След това той си остана у него и на него спеше брат Ради. Имаше си друг дюшек и този дюшек остана да го ползва. Брат Ради в 1945 год. ли или 1946 год. заболя от пневмония и аз го взех в моята стая да го гледам един месец и повече, защото при него нямах условия да го гледам. И цял месец го гледах, и вече така беше, когато се заесени аз казах: „Брат Ради, сега трябва да имаш вълнени дрехи ти, защото след това боледуване нали, трябва да си хубаво облечен. И той вика: „Еленке, дюшека дето го взех братския, знаеш ли, че е вълна. Вълна е". „И ти имаш ли друг дюшек?" - „Имам". „Ами ако искаш да го дадеме да опредат вълната и да ти направя от него фланела?" Сега никому не сме казали за това. Паша знаеше в Братския съвет. Може би трябваше да кажа на Борис, но пък Борис и Тодор Стоименов дойдоха специално при мене да ми кажат, да приема брат Ради при мене, да се грижа за храненето на брат Ради, да се храни при мене, по-хубаво, за да укрепне и да оздравее. Сега, не счетох за нужно един дюшек, който е даден вече за него, нали, не е братски, не се смята братски, да питаме, да употребим ли вълната. Пък за него ще употребя вълната. И взехме, колко беше вълната не зная, дадох я, опредоха я и аз му я оплетох. Сега той пожела и аз да си оплета нещо. Вярно е че и аз си оплетох, но то беше някак, аз не можех да не приема и неговото желание, разбирате ли? Някой е видял, че тази вълна я правя. Видял дюшека у дома като съм го правила, аз не го криех, но на всички не съм давала тия обяснения. И оттам се каза, че съм крала дюшеци, братска вълна. Това беше поводът. Сега който иска да вярва, който иска да не вярва, но той затова ме е бил. Вижте какво да ви кажа, един човек когато не се обуздава винаги ще намери повод, да. Винаги ще намери повод. Но той беше един човек, как да ви кажа, не за Братството.
В.К.: А защо беше посегнал на брат Боев? Е.А.: Ами не зная. Той когато би брат Боев чак тогава ние заведохме дело срещу Антов. И ние бяхме свидетели-битите, и него го осъдиха, но то знаете ли, то беше комична работа. Ние после бяхме подсъдими, всичките, които се бяхме подписали в изложението - към 50 души. Всички ни даде под съд той, за обида. И още при първото заседание съдията каза: „То каза се вижда, че ти трябва да си на подсъдимата скамейка, а не тези, които си довел тука". Така ясно стана и се разбра, три дена се разглежда едно шумно дело за „Оня дето духа, беше". Но какво да ви кажа, сега такъв си беше Антов, но осъдиха го 3000 лв. да ни плати обезщетение. Разбира се, че три пари не даде и никой от нас не повдигна въпрос за това. Имаше така, той не беше безкористен човек, гледаше си своите интереси. Да ви кажа чула съм, че така доста неща, където има възможност е използвал. И такъв човек не може да вярва в честността на другите. Не може. Всеки мислеше, че всички така сме изкористявали. В.К.: Какъв бе конфликта между него и другите? Е.А.: Той беше написал някакво изложение по финансовите въпроси на Братството и искаше да го чете. Може би грешката е тук, която направихме. Бяхме се събрали в едно събрание и той искаше да прочете това. Не го прочете, не му позволиха всички, получи се така срещу него едно голямо настроение. Изказвания от някои приятели имаше, доста остри срещу него и той напусна, и оттогава насетне стана враг. И това стана причината той да предизвика и ревизия, и въобще се дойде до провала.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Това е тъй нареченото историческо събрание на 9 юни 1957 год. в салона на Изгрева. Протоколчик на събранието е Елена Андреева, която е стенографирала изказванията на присъствуващите след като са изгонили Никола Антов, който е бил председател на финансовия съвет, официално избран още на 1.1.1945 год., с легитимни права поред властта и законите на страната. Протоколът е дешифриран от Елена Андреева на пишеща машина, подписан е от нея и той ще бъде публикуван когато му дойде времето да се включи в „Изгревът".
Прочетете за това събрание от няколко автора, които го описват. Виж „Изгревът", том IVпод № 107/стр. 214-217/; „Изгревът", том IV под № 45/стр. 352/.
Смятам, че за всичко това той предизвика тези неща. Сега, аз впоследствие когато мина време, намирах, че ние така лекомислено сме погледнали на това. Защото сме гледали от една друга духовна гледна точка, но ние все пак трябваше да го изслушаме, това ни беше грешката. А пък аз намирам и още друга грешка. Когато чухме, че в Братството има спорове, ние чувахме, че има спорове в Братския съвет, трябваше да отидем братя и сестри, една група 5-10 души и да кажем: „Кажете ни какви са споровете?" Нали, за да направим опит да ги примирим. Ние сбъркахме, ние пропуснахме това. Ние трябваше и него да го изслушаме, всичко което каже. Защото както виждате неговото изказване го приеха. Той беше финансов контрол в Братския съвет. А него не съдят, а само Борис Николов и Жечо Панайотов. Председателя и касиера. Ами той нали е финансова комисия, защо той да не отговаря? Къде е бил контролът му? Разбирате ли? Той стана безотговорен. С това е ясно, че той е услужил на тях нали, дал им е сведения и т.н. Това Господ знае повече. Но в тези борби в основата е това, различното гледане на приятелите, различно. И ние нямахме широтата и опитността, която Учителят имаше. Той умееше да примирява тези неща, а ние не се опитахме даже да ги примирим. Това е грешка. Можехме, поне опит да бяхме направили, нали. Можехме да не успееме, но опит бяхме длъжни да направим. Аз така като съм си мислила намирам тази грешка и я отчитам, и на нас, защото на нас Братството ни е мило. Щом ни е мило, трябва да ни са мили всички братски работи, които стават. Брат Боев защо го би? Само защото не го слушаше така. Той искаше всички да го слушат. Пък аз бях казала нещо и брат Начо Петров ми каза, че беше говорил Антов по мой адрес лошо, и аз казвам: „Е-е пък този ли ще ме упреква, който има официално две жени". Брат Начо ми каза, че няма да ми прости Антов никога, че това съм го казала, фактически беше така де. Той си имаше съпруга в града, имаше и тука, на Изгрева. И аз викам, сега той ли пък ще ме съди сега, най-сетне какво съм направила аз, той да ме съди. Значи, ако аз съм сбъркала, и той има грешки. Но както и да е сега, може би, и това не съм имала право да кажа, но в един момент човек казва някои неща, защото в този момент моето съзнание не е било ученическо, а е било човешко. Аз също по човешки съм го казала това. Щото иначе друг път нямаше да го кажа, ако имах будно съзнание разбира се. При будно съзнание не се говори така. В.К.: По време на процеса 1958/59 год. имаше ли хора от свидетелите на процеса, които да говорят срещу Учителя, срещу неговото поведение, срещу Школата. На процеса едни други се обвиняват и властта ги съди, тя е арбитър. Тя обвинява последователите на Учителя. Но срещу Него говорено ли е? Е.А.: Срещу Учителя, почти не съм чула. Ругатните бяха по отношение на Борис. Главно борбата я изнесе Борис. Жечо беше някак по-настрана. Понеже Борис по е имал отговорност и естествено е Борис да поеме и отговорността, естествено беше. Е изнесоха се някои клевети срещу Учителя при процеса, пак от неразбиране на нещата. Аз тогава, понеже краката ме боляха и не можех да се движа, не съм слушала процеса и следствието, но това което са ми казали приятелите, него зная. То беше пак от тези, които минаваха за последователи на Учителя и които не са познали Учителя като духовно същество, нито са го познали като проява каквато е, защото ако Го познаваха не можеха така да говорят. Учителят с цялата си изява проявяваше такъв висок морал, такива високи качества, че ние се чудехме, че човек може така да постъпва, така високо, а не да Му препишеме това. Може някои да са си преписали своите си грешки на Него, това може. И както Учителят казваше, да се огледа в него, да види себе си -там, това може. Но Учителят имаше много висок морал и никога не е постъпвал по човешки. Той постъпваше не като човек, а като едно много високо духовно същество, което има други принципи, друг живот. Всичкото у Него беше друго. Макар че Той се проявяваше така като нас, като човек живееше, между нас живееше. Но той не говореше както ние говорим дребнави неща никога. Неговото Слово беше както в беседите. Всички разговори бяха беседи, всичко. Той не говореше обикновено, ами Той не се проявяваше така като господар. Виждате ли Той можеше ли да си вземе, ами всичките имоти можеше да ги вземе на Него, никой от нас нямаше да каже нещо. Той никога нищо не взе на свое име, никакъв интерес не прояви, нищо, ама нищо, никаква корист не прояви, нищо не искаше. Веднъж пред мене каза: „Ами тези пари не са мои, те са на Братството". Някой Му искал пари и Той ми каза на мене: „Искат ми пари, ами те не са мои, аз не мога да давам, те не са мои". Сега, даже така погледнато, кой от нас би казал, ако Той вземе от тези пари и употреби както намира за добре. Никой. Но Той, до такава степен даже беше извисен. Висок морал имаше Той, не беше така устроен както обикновено са хората. В.К.: Казахте за случая как този приятел пази парите и впоследствие си заминава. Е.А.: Заминава си. Учителят така си е помислил: „Е, сега какво ще стане с парите?" Минава време и идва неговата съпруга, и казва: „Мъжът ми ни остави Учителю тези пари за Вас". Предава ги. И Той каза: „Което е Божие, то не се губи". Да. Законът е ясен.
