В.К.: Интересно само три жени - стенографки има в разширения Братски съвет. Е.А.: Те затуй нас не случайно са ни повикали в този съвет, понеже беседите бяха в наши ръце. Щото Словото беше при стенографките и затова ни повикаха, иначе ние друга заслуга не сме имали, нали, за да ни извикат и искаха сведения от нас какво има печатано, какво непечатано. Ние им дадохме сведенията, щото ни бяха ясни. И беше всичкото от нас бе така подредено. Те продължиха по стария начин печатането. След години купиха печатна машина и основаха печатница в Братството. То беше много отдавна замислена работа, но защо по-рано не са го направили не мога да кажа. Тогава можеха на Изгрева да направят печатница. Защо при Учителя не е станало не зная. И решиха да печатат. Тогава се напечатаха доста беседи. Знам даже, че са печатали без разрешение някои томчета, което после се отрази при процеса. Това беше без разрешение на властта, щото нищо не можеше да се печати без да имаме разрешение за томчетата. И понеже тука беше домашна печатница, имаме разрешение за едно томче, а те напечатат две. Аз това не знаех на времето, че го правят. В последствие когато стана процеса 1957/58 год. го научих. Естествено е да го крият, защото иначе, то можеше още тогава да стигне до властта. И така карахме до 1950 год. Значи четири години. Мисля че след това не ни позволяваха да печатаме. Паша беше вече недобре с очите. И с това око, с което виждаше работеше, но трябваше да й се помага. Някой четеше и тя пишеше. Аз това не съм правила с нея. Други сестри са й помагали, така.
Аз с нея съм работила много по-късно, когато тя не виждаше и изработихме една годишнина „Утринни Слова", но ни ги взеха, когато ни направиха обиска. Те бяха изработени цяло течение, но ни ги взеха, това изработеното течение с Паша стилизирано така с Паша, което работехме. Когато почнахме да работим с Паша двете, щото аз четях и тя казваше как да го напиша. Аз казвах: „Паша, не намираш ли, че най-хубаво е, като почнем да работим ще прочетем една мисъл или един пасаж. И почваме изречение по изречение след това. Ако в изречението, което го е казал Учителя няма никаква грешка, ще го оставим обезателно така както си е. Следващото изречение да речем, ако се налага някакво разместване да речем на подлог, или на сказуемо, или на допълнение някакво, или на предлози нали, тогава само на това ще направим промяна и ще си остане". Защото аз забелязах, че тя като парафразира да речем първото изречение, налага се и второто да бъде и третото и т.н. и се получаваше една верига, и не можеше да се излезе от тоя кръг, в който се влизаше. А така като работихме нямаше нужда от перифразиране, защото изречението като го направим, другото си върви, то си е логично след това. После другото, ако да речем има някакво повторение, ако това повторение е литературно, може да се търпи, ако не е като тавтология, оставяхме си го. А пък, ако имаше нещо повторения, които товарят мисълта, само тях сме ги изключвали. Така работихме с нея доста и в работата сме имали така не спорове, а изяснения. Защото аз разбирах, че тя мисли по един начин, аз по друг. Но ако ние сме разумни, можем да се споразумеем, нали? Ако тя каже това, например някога тя каже едно изречение, казвам много е хубаво, пишеме го нали, както тя го е направила, но ако Учителювото е хубаво, аз държах много за това. Колкото може най-малко промени да правим. Това беше моето разбиране при стилизирането. И аз много съжалявам, че така не се отзоваха братята впоследствие, когато вече Паша си отиде. Аз направих няколко опита и поканих, но никой не дойде. Сега, това стана.
Сестра Милка Аламанчева ми даде едно нещо, което е казал Учителя за Словото: „Противоречията в живота идат ту от новия граматически строеж на нашата реч, ту от онези логични възприемания на нашия ум, ту от онези етични мерила, с които мерим нещата, ту от онези педагогични правила с които си служим в живота. Всички тия неща водят към неверни изяснения. Помнете, че в това което ви говоря, всяка дума има определен смисъл. Ако аз употребявам определена дума, то аз търся нейните вибрации, защото думите се определят както се определят слънчевите лъчи. Вие не можете да произведете определен цвят, ако не можете да произведете вибрациите, които му отговарят. Например: ако говорите за една добродетел, то вие трябва да произведете вибрациите, които отговарят на тази добродетел и тогава чак ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина, която се проявява в живота. Великите Истини ще бъдат тогава достъпни на човека, когато той ще изучи законите на светлината и нейните влияния върху човешкия организъм, както и влиянията на различните цветове". Това Учителят го е казал не зная кога. Но сестрата ми го е написала 1947 год. Значи три години след Учителя -15 юни. Друго нещо, което е казал Учителя е: „Исайя е поет, Иеремия е държавник, Иезекил е инженер, а Данаил е мъдрец".
За издаването на беседите, кои беседи да се издадат, след като си замина Учителя, това беше наше предложение. Издадохме беседите, които последно Учителят говори. В 1943 год. есента почна Школата. На 10 януари 1944 год. станаха големите бомбардировки и ние всички се евакуирахме и напуснахме Изгрева. Значи тези беседи от З.Х. до 10.1.1944 год. се издадоха в едно томче,, всичките. Щото лекциите от 1943 и 1944 год. на класовете не бяха пълни. Щото Учителят от 10.1.1944 год. до 22 март 1944 год. никакво Слово не е държал. Той на 22 март 1944 год. говори, после говори на Великден, след това говори още един път - беседите които са в Мърчаево държани. Те са в томчето „Заветът на Любовта" написани. Те са оттогава и после и връщането ни след евакуацията, аз мисля че през октомври почнаха беседите, та до 20 декември последната беседа, която Учителя е държал, в срядата, една неделя преди да си замине. Тя е в „Заветът на Любовта", те са печатани и другите томчета излязоха пък на класовете пак отделно, за да има ред в издаването на беседите, и другите се издаваха след това. Докъдето бяхме стигнали печатането на класовете продължихме следващата година. По години ги издавахме. За издаването се грижеше Просветния съвет, но всъщност ние ги определяхме, подреждахме томчетата, когато решаваха например какво да се печати, тогава ако имаше нещо неподредено, аз понеже тогава бях поела отговорността за поддържането на оригиналите нали на Словото на Учителя, подреждах го и го давах на Паша за работа. Паша вече почваше да го стилизира и го даваше на печатарите и дали в града се печаташе или на Изгрева безразлично, но тя работеше. Аз дешифрирах, давах ги да се стилизират и тя ги даваше на печатарите и тя си правеше корекцията на печатните погрешки. Паша много работеше. Тя работлива беше много Паша и издръжлива на работа много, и имаше чувство на отговорност. Ако днеска не е могла да я направи, тя след всичко ще седне след 10 часа до дванадесет, до един ще пише, за да приготви материал за печатницата. В това отношение беше абсолютно съзнателна в работата.
