66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов ТОМ 2

66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен. Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам. А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им. Единствено аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си ги прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг както и размерите и цветовете с които са нарисувани. Бертоли се заинтересува дали не може да изработи на отливка някои от тези чертежи и да останат като емблема на Братството. Като италианец той бе практичен човек искаше всяка една идея да има изображение и по този начин да се увековечи. Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората. Бертоли сподели с Учителя своята идея, че иска да изработи една емблема на Бялото Братство и Учителят одобри неговата идея. Тогава Учителят му даде чертеж и Бертоли я изработи от цимент и я постави на входната част на приемната. Там тя стоя през всичкото време на Школата. Когато разрушиха салона една сестра прибра емблемата и тя стои в стаята й, но никой не знае днес, че това е оригиналната емблема. Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и съхрани за следващото поколение. По-късно Бертоли направи модел и от него изля с гипсова отливка над стотина емблеми. Привлечен бе един художник, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони. Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство. Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера". Така че ние първи я поместихме. Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално. Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността. В този триъгълник е вписана една моряшка котва. Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже. Това означава кораба да бъде закотвен, т.е. привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо. Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е. тя тръгва от кръга и се насочва към центъра. Тук в емблемата това е дадено в първия кръг на емблемата, която се очертава от трите хорди на окръжността. Надписът „Глава на Твоето Слово е Истината" е не само формула, но то е част от Космогонията дадена от Учителя. А тя е следната: „Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божествения Дух. Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. Глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог." Това означава Космогонията и Словото на Учителя. В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол. А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам?" Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата. И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов". Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова. Песента „Бог е Любов" има две части. В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува. В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух. Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е. човек трябва да вдигне котва и да потегли по пътя на ученика. Пътят на ученика върви чрез Словото на Учителя. Чрез Словото на Учителя ученикът изучава Мировата Любов и Космичната Любов. Емблемата с котвата представлява слизането на Духа чрез Мировата Любов и възкачването на човешкия дух чрез Космичната обич. Емблемата с котвата е символ на слизането на Божествения Дух и на Божествената Душа на земята. Емблемата с котвата е символ на слизането на човешкия дух на земята и завръщането на човешката душа в своята прародина. Емблемата с котвата е символ на Бялото Братство, което откри своята Школа в България и където Учителят даде своето Слово, което е „Глава на Истината". Ето така се затваря кръга на тази емблема, която е символ на Школата на Бялото Братство, което се ръководи от Словото на Учителя Беинса Дуно, чието Слово е Глава на Истината. Амин.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък