НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

74. ИВАН АНТОНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990) ТОМ 9
Алтернативен линк

74. ИВАН АНТОНОВ


Иван Антонов беше от младите братя. Той него знам от Пашини. Когато Паша се разболява майка й е парализирана, сестра й Надя остава да гледа домакинството, голямата сестра. А двете Паша и Аня са учителки, те имат нужда от някаква помощ. Вкъщи едно момче или момиче да вземат, но предпочели момче да помага на сестрата, когато я дига парализираната майка, тя по-тежичка жена е била, да й помага когато я обслужват. Нейна първа братовчедка казва: „Знаеш ли, аз познавам едно момче, много честно. Да ти кажа как беше: Ходих казва на пазар до халите да купя и като излязох казва взех едно момче, което да ми носи". Тогава дамите не носеха товари и мрежи, както сега. Не беше почтено да носи дамата. И тя върви и след нея носи багажа, или детенце, или момченце, най-често момченца, по-беднички, за да могат да си изкарат някой лев. „И аз казва прибрах се вкъщи, но като извадих, аз имах само 20 лв. цяло. Не бях обърнала внимание че нямам пари. И казах: Ха момченце иди ги развали и ми върни парите. Та казва като изтича, аз рекох, дали ще се върне това момче? Щото ще се съблазни. Де ще го позная, де ще го видя друг път. Почаках, почаках и понеже се забави мислех че няма да се върне. Но след туй се върна, даде ми парите и аз му дадох колкото искаше". Или колкото тя намерила за добре вече. И по този случай, с тая препоръка го взимат у тях. И той живеел у тях и работи. И когато се отваря Първата световна война, манифестът, който издава цар Фердинанд е обявен по улиците. И той се спрял на едно място и един прочел манифеста и той го чул. И като отишъл вкъщи казал война е обявена, има манифест и той разказва целия манифест какво се пише в манифеста. Аня казва: „Ама ти прочете ли го?" „Не, аз не знам да чета, но друг един го прочете". „Ами ти го запомни?" „Ами запомних го". На Аня прави впечатление това, че цял манифест, то беше една такава страница, аз си спомням щото съм ги виждала и така с едри букви, но доста редове. Цяла страница да запомниш, а той дословно го запомнил. И това на Аня й направило впечатление и после тя го пита: „Искаш ли да учиш?" „О да казва, искам". И тя почва сама да го учи от първо отделение, второ, трето, четвърто. И той едновременно се явява за четирите отделения на изпит и ги издържава. После прогимназия, гимназия. Изкарва, но в това време се влюбва в едно момиче на тяхно близко семейство. Най-малката дъщеря на едно състоятелно семейство. Брат й съдия някакъв, все така хора от интелигентни среди. А той, майка му на Иван била умряла когато бил детенце, сирак. Сега баща имал ли е не зная, но никой нямало да се грижи за него в селото. Той е роден до гара Земен. Мисля че село Извор беше. И оттам избягва и идва в София съвсем самичко. И така си изкарва прехраната. Това вече той ми е разказвал. Той ми е разказвал че е избягал така и даже когато е нямало къде да спи, той отивал в театъра на края на действието и се скривал под пейките, като остане там да спи по столовете, защото е топло, да не спи на студено. Иначе, където намери така е спал. И изкарал едно детство, виждате картинката каква е. И когато отива у Пашини вече те го поемат като свое, тяхно момче. Пък те бяха много милостиви хора. И както Ви казах загрижват се за него, за образованието му и той даже като свършил прогимназия, те някакви връзки имали, пратили го във военното училище, за военен да учи. Щото тогава беше, като завърши юнкер, ще стане офицер и ще има една служба в живота си. И там пълна издръжка имаше. Хем образование даваха и възпитание и професия. Добре, но той не можеше да търпи заповеди и команди. А в казармата само команди и заповеди има. И какво направил там не знам, и го изгонват. Не можал да завърши и когато се влюбва в това момиче, за нещо те го пращали да занася щото било близко семейството. Той пак продължавал да им услужва и туй момиче се отнесло не хубаво с него и той в скръбта си взима отрова и се отравя. Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът? В.К.: Така ли? Е.А.: Виждате ли как светът гледа, а аз Ви казвам вътрешната картина. И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял. И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване. Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка. И после вече те не промениха отношението си към него, съчувстваха му. Сега, младо момче, нали така, всичко това понятно от човешка гледна точка. Когато беше в братството, той на Изгрева дойде, после барака си направи, учи астрология. Един кръжок Георги Радев по астрология даде и там той много се интересуваше, та учи. Но иначе той беше чист момък. Разбирате, никога не се проявил така като, да се отнесе към сестрите недостойно. Никога. При него ходеха и се е държал много хубаво към всички. Грубоват беше. Някои ги беше страх от него. Пък и самата му физиономия беше малко, да Ви кажа много грозен беше някак. Макар че в някои неща, има един портрет от Бетховен, малко наподобяваше на него, но не беше така красив. По-накрая попросветна му лицето по-светло, по-приветливо стана. Но особено след тая история на отравянето той изглежда че много дълго е страдал от това нали, и не е било лесно естествено такова нещо. И след това беше на Изгрева. Той сам ми е разказвал своята история на живота си. Имаше много хубави качества, много предан и верен на учението беше. И приемаше братя, сестри, на които е говорил само за учението им е обяснявал. В това отношение той е изиграл една положителна роля в историята на Братството на Изгрева. После, ако трябва нещо да се изправи строгичко, Иван ще го направи. Иван да не пуска в салона закъснели. Иван ще бъде, ако трябва на поляната да не се пусне никой, Иван ще го направи. В туй отношение изпълняваше така. Даже, той ми разправяше някакви истории с някого, че го е набил, че го е изгонил, ама да Ви кажа не помня вече подробностите, забравила съм ги. Имаше грижа и за цялото като Братство и за неговото задължение към Братството. Скромен беше, не е нахалствувал.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ