В.К.: Направихте ли опит да се запише гласа на Учителя на беседа?
Е.А.: Направиха чужденците, но ние не. Щото нашите техници, които можеха да го направят, не го направиха и не знам дали имахме техници тогава. Имаше инженери, просветни хора. Един Димитър Кочев дойде през 1935 год. до 1945 год. това се десет години, но не го направиха. Той беше инженер-химик. И други хора имаше. Вижте, аз още тогава към 1940 год. попитах един брат Дряновски се казваше, той беше добър техник и аз казвам: „Брат Дряновски, понеже ние като стенографи записваме само Словото на Учителя и когато Учителя свири музика, ние ще кажем Учителя свири мажорна или миньорна гама, но повече от това не можем да кажем". Ние нямахме никоя от нас такова музикално образование да можем веднага да записваме, нито пък имаше някой друг музикант в салона. Даже някои спорове и песните ако сте чували че има, то беше затова, защото все пак ги записваха, не най-способните музиканти. Щото най-способните музиканти не дойдоха при Учителя. Такива каквито бяхме ние, ние дойдохме при Него и записите които правиха според възможностите са ги направили музикантите. За да може музиката да се чуе после върху това което Учителят е говорил. Аз си спомням един път свири една българска музика. „Това е казва, както свирят, както народа я свири. А тя казва такава е била и я свири". Е, аз как ще я запиша? Нали това може само с магнетофон да се запише. Ние нямахме магнетофон тогава, но моята грешка е това, изповядвам си я, че братът каза, че за 150 000 лв. могло да се купи магнетофон тогава -1940 год. Абе, пък Братството не е ли имало 150 000 лв? Аз ако бях казала на Учителя, може би Той щеше да ги даде. Щото е имал пари. От тези, от задачата с левчетата. А тези пари по закон тогава бяха лична Негова собственост. Когато авторът си издава неговите съчинения, няма данък и Той разполага свободно с парите. Значи можеше да закупят. Това е моя грешка, която съм допуснала. Иначе ми дойде идеята брат. И той ми каза че могло да се направи. Аз ако бях се заела да събера парите и пари щях да събера. Но грешка, пропуск. Да, пропуск.
В.К.: А кои други са правили опит да записват гласа на Учителя?
Е.А.: Другият опит е когато през 1939 год. дойде този Андре Манджо с французите дойде, а той бил техник и той записа на плоча гласа наУчителя. После го пуснаха и го чухме. Аз направих няколко опита чрез хора и чрез писма, да прекопират тая плоча и да ми я пратят. Не ми я пратиха. Когато дойдоха едни французи от Михаиловата група /на Михаил Иванов/, казаха ми че те чули за такава плоча, аз им казах, че съм чула, че била счупена, той беше специалист този. „Нищо каза че е счупена, тя може пак да се презапише". Аз много ги помолих да кажат на Михаил Иванов да искат, но и това не направиха, те даже не се обадиха с писмо, че могат или не могат. Сега какво направиха, чух че брат Манджо си заминал, този който направи записа. Че той всичко е оставил на Михаил сигурно, какво е направил Михаил, ако Михаил дойде тука първата ми работа е да го питам за това. Но, аз даже бих му писала писмо, но след като не отговори чрез тези французите, викам той понеже, той не е доволен от моето поведение към него и пак няма да отговори. Трябва някой друг който има по-добро отношение към него и повече доверие. Не съм опитала по този път, вижте сега ми дойде тази идея, може да опитам. Има хора с които той си кореспондира и той може да ги помоли. Щото нашите приятели които са тука всички ще искат да чуят гласа на Учителя. Ние имаме филмчета на Учителя няколко. Виждали ли сте ги? Имаме един филм на един събор на Изгрева. Имаме един филм.
В.К.: Колко метра е той?
Е.А.: Малко, 5-6 минути, малко е. Имаме един филм в Мърчаево. Как Учителят излиза от стаята и идва на масите вънка да се храни. След това имаме един филм на езерата, когато работеха моста, там с камъните. Та тези запазени са, зная че един брат ги прави, да. Аз искам да се размножат за да може да ги имаме, да може да ги гледам, нали. Аз много това исках, но тука не знам нямало машина, нямало начин да ги промият, не знам как било, не разбирам от техника и това е. А пък за гласа, не знам, ако сме заслужили ще дойде гласа. Ако не сме заслужили няма да дойде. Учителят бе тука и българите не го записаха, та сега трябва да чакаме да дойде чрез французите.
В.К.: Учителят е писал писма до ученици. Къде са тези писма?
Е.А.: Аз лично нямам от него. Писма е писал, да. Учителят е писал писма много по-рано, преди Школата. След това по-малко пишеше. Спомням си един път Учителят на Граблашев писа едно писмо и ние го преписахме на машината. И аз го имах, но когато ми взеха вещите, всичко ми взеха. А после в 1937 год. Той пожела машина, тази която е у мене. Той даде пари на един брат, той ме покани и ние отидохме да купим машината и Учителя сам пишеше някои писма на приятелите, да на машината. Но по-рано е писал много писма. Знам, че Савка е имала много писма от Учителя. Къде са сега, това не знам.
