Алтернативен линк |
58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ
В.К.: Казваха ми че зад салона имало някаква пивница? Е.А.: Да, ама тя беше, да. В.К.: Кои години беше и как стана това? Е.А.: Вижте, то беше едно място на един частник. Бяха предложили някои да го купят, но защо не го купиха не зная. Имаше богати хора в братството, които нищо не им струваше да го купят това място, но защо не го направиха не зная. Той все така повишаваше цените, щото с течение на времето, все се повдигаха местата и преди 9.IX.1944 год. беше пивница. В.К.: И кой я беше построил? Е.А.: Ами този частника си беше дал мястото под наем и от гората направо си влизаха хората, и то беше отделено с тел от нас и от тях. В.К.: Колко метра? Е.А.: Голямо място беше към три декара. В.К.: А на колко метра от салона беше? Е.А.: А-а, до самия салон и до самия Учител беше. В.К.: Виж Черната Ложа как работи? Е.А.: Да, да, до самия салон, до самия салон беше. В.К.: Учителят не беше доволен? Е.А.: Не беше доволен. Даже горната стая, дето му беше за слънце когато ходеше, един ден ми каза: „Еленке, можеш ли да направиш пердета оттам дотам?" Аз разбрах, че за да не Го виждат онези хора оттам другите от пивницата, защото поиска само от южната страна, едно от крилото да Му сложа пердета и от другата, и цялата страна отзад. В.К.: Онези пееха, пиеха, вдигаха шум. Е.А.: Шум да, да. О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше спокойствие. В.К.: До колко часа беше? Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта. В.К.: И това всеки ден. Е.А.: Да. В.К.: И от кои до кои години? Е.А.: Доста време беше. Ний като бяхме там в „Парахода" и нас ни безспокояха. После някога идваха пияни. В.К.: Пияни ли? Е.А.: Да, разбира се. В.К.: Влизаха ли на Изгрева пияни? Правеха ли скандали? Е.А.: Рядко, рядко идваха. И сме имали неприятности. Имали сме от тях. И чак през 1945 год. когато на нас го дадоха мястото и там вместо пивница стана магазин за съестни продукти. Тогава вече престана да е пивница. Дълги години беше пивница. В.К.: Какво нещо е претърпял Учителят? Е.А.: Да, много. Е.А.: Учителят никакви удобства нямаше брат. Не само това. Той нямаше къде ръцете си да умие. В.К.: Где си миеше ръцете и лицето? Нямаше ли горе в стаята си умивалник? Е.А.: Нищо нямаше горе. В.К.: Поне един подвижен умивалник? Е.А.: Нищо нямаше брат. Нищо не бяхме направили за Учителя. В.К.: И горе Му поливахте с канче? Е.А.: И Той си поливаше с кана когато се миеше, или са Му поливали когато трябва. В.К.: Над леген. Е.А.: Да, леген имаше и само това. А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване. И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство.