Вижте и Савка имаше много бурни преживявания, много бурни. Тя беше
такъв темперамент Савка, имаше някаква психика по-чувствителна, сензитивна,
аз даже някои неща не разбирах, право да Ви кажа тогава, щото нямах никакви
опитности и аз не ми беше ясно така, както тя постъпваше. Тя например и тя
като мене плачеше много при страданията си, и така някак по-бурно го
преживяваше това. Ще Ви разкажа за нея един случай, който е свързан с
Учителя. Ние живеехме в парахода и трите, и аз не съм ли Ви разказвала това?
Когато Той я излекува? В.К.: He. Е.А.: Савка беше получила нещо като удар.
Дясната й страна беше свита, нали. Знаете как при удара се получава, да лявата,
като се парализира и така нали вече се виждаше. Аз го видях и Паша го видя,
пък ние вече заедно живеехме и дойде Учителят сутринта и казва: „Савка къде
е?" Савка беше при нас, излезе и Учителя така тръгна и тя тръгна с Него, щото
Той я придружи, още пред нас почна да я гълчи, след като беше получила това
нещо. И да й се кара, но тежки думи й казваше брат. Много строги думи, аз не
мога нищо да повторя от това което казваше, щото не помня конкретно нищо.
Но това което каза беше за мене много тежко. Ако Учителя ми беше казал
това на мене, да Ви кажа, аз много тежко бих го преживяла. И така близо един
час й говори и след това Савка се завря някъде в гората, тогава гората на
Изгрева беше гъста, до долу клонете бяха, не беше още изсечена. Завря се
някъде и просто не я виждаме къде е. След няколко часа идва Учителя и казва:
„Къде е Савка?" „Учителю, тука беше, някъде в гората е". Питаме: „Да я
потърсим ли? Нали, ако иска нещо?" „Да, казва, потърсете я". Отидох така и
викам: „Савка, Савка?" И тя се обади, и казвам: „Учителят те търси", и тя дойде.
И пак й се кара. Пак така около един час й се кара. В.К.: Вие слушате? Е.А.: В
началото слушахме и веднага се отделяме, за да не се смущава тя, че може да
слушаме. Но все пак слушаме, ако е наблизо, някога е наблизо, но те се
отдалечаваха, не слушахме повече. Но слушаш една, две думи и ние виждаме
че й се кара, това за да го кажа, значи съм го чула. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И след
това, трети път й се кара брат. На три пъти през деня й се кара строго. Но на
другия ден Савка беше с нормално лице. Сега както искате си го обяснявайте,
нали? Същества ли са го причинили, изгонил ли нещо? Всеки случай Савка
беше с нормално лице. В.К.: Забелязахте ли че е няма парезата на лицето?
Е.А.: Да, това никога не сме питали, аз никога не съм й казала че лицето й е
изкривено. В.К.: Тя знаеше ли че е изкривено? Е.А.: Предполагам, предполагам.
Но аз никога не й казах, как ще й кажа това, нали. Никога не съм помислила.
Ще Ви кажа и друго едно преживяване пак със Савка. Но още преди
това беше то. В града още живеехме. На Изгрева ходехме само за изгрев и
сега да Ви кажа, дали на Изгрева бяхме, така някак се губи в неяснота, но
Савка беше почти загубила зрението си пак така от някакво преживяване. И
на мене тя ми каза, седим на масата, Учителя е както оттука до тази маса, не
е далече: „Еленке казва, аз не виждам Учителя!" Аз останах изненадана, щото
знам я до вчера ходеше, а както казваме е оката, а пък сега да не вижда Учителя.
„Не виждам Учителя казва". И това със скръб ми го каза. А тя към мене не
беше много отворена. Не знам защо, може би това се дължеше на връзката
ми с Лулчев, да така мисля аз. И нали, те смятаха, че това не е позволено и т.н.
Нали Ви казвам, в по-строг дух бяха те, затуй. Може да са били прави, аз това
не коментирам, тук има думата Учителят. Даже и аз съм я водила, за да отиде
до Учителя няколко пъти. И Василка я е водила, защото сама не можеше даже
да се движи. Но това трая кратко време и ще кажа тогава нещо, което Паша
ми го е казала. Савка не си спомням да ми го е казала, може и тя да ми го е
казала, но знам че коментирахме с Паша този въпрос. Тогава Учителят й е
казал: „Да се моли всеки час, всеки час да се изправи на молитва и да каже
„Добрата молитва". Следващият час пак „Добрата молитва". Непрекъснато.
Да навива през нощта часовника и да стане, да речем във всеки час да става и
да казва тази молитва и по този начин се е излекувала. Ослепяването искам да
кажа. Значи то е било по психически причини. Тя не е имала органически
повреди, нали нещо функционално е станало, да. Аз така си го обяснявам, но
тя доста така бурни неща преживяваше в тези периоди на първото й
ученичество при Учителя. Даже Василка ми е разправяла, тя много често е
ходела при Учителя, всеки ден, че Учителя много я гълчал, много й се карал.
Даже, сега вярно ли е не знам, че даже й плесвал и шамар. Така съм чувала -
плескал я. Да, това никога не съм питала и не съм намирала че това трябва да
го знам. Даже когато следваше тя като студентка и аз бях студентка. А тя
учеше в стаята на Учителя. Сега, вижте това правеше впечатление на всички
които бяхме. И на мене ми правеше впечатление, щото всички знаехме че е
при Учителя. Студентки сме, пък само тя влиза в стаята на Учителя. Мен на ум
не ми беше дошло да уча при Учителя, нали. Защо ще уча, да Му взимам
времето, когато аз си имам стая и си имам къде да уча. И тя имаше стая, но
сега мислех си, щом Учителят го прави, Той знае защо. В стаята на Учителя
като учи тя знае какво прави, но ми правеше и друго впечатление. Яви се на
изпит, скъсат я. Аз не уча при Учителя, явя се на изпит, взема си го. И така
това лично мене ме много окуражи. Да Ви кажа, така казвах си, не е само да
си при Учителя достатъчно, трябва и друго нещо да има. И някак не ми се видя,
че е редно за това може би не се породи у мене нито завист, ни пожелание да
бъда в това положение. Даже когато си държах държавния изпит ли беше, какво
беше, Савка по немски език я скъсаха, когато тя говореше немски от дете, да.
Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би граматика нещо не е
знаела, не знам какво е било. Представете си дете на германка от Берлин, да
го скъсат по немски език в университета и то в София от български професор.
Направо да пощурееш. Сега, казвам Ви. Защо е станало това не го знам, но
тези неща ставаха, така беше. Така в нашите отношения помежду. Тя
специално всичко каквото правеше все ще пита Учителя, всичко ще Му
разкаже, може би това беше един правилен метод за нея или за друг може би,
но аз не намирах че пък за всичко трябва да питаме Учителя. Затуй аз не съм
питала така, пък като желая нещо да направя, щом преценя че трябва да го
направя и го правя.
Пак така имахме един случай от тоя род. Един брат - Галилей
поканил Савка да отидат на Мусала. То беше към 1936 год. или по-късно. И тя
пита Учителя, а Учителя й казва: „Че какво ще правиш на Мусала?" А Учителят
като й казва така, тя се отказва. Този брат покани друга една сестра Веса
Несторова. И тя отива, тропа на Учителя да пита и Той не й отваря и тя казала:
„Е, Той като не ми отвори, значи не трябва". И отказала и тя. Галилей кани
мене. „О-о казвам на Мусала ли, веднага ще дойда". И аз се обличам, и отивам
при Учителя и казвам: „Учителю, аз отивам на Мусала!" Да Ви кажа, като
мозайка от характери. „Отивам на Мусала". „Добре" каза. И тръгвам. И Савка
като научила че аз отивам, разбрала с кого отивам, ама аз това не знам
предварително, че те са Го питали. Галилей не ми каза тези неща и като ме
покани, рекох с удоволствие. И тръгнахме. И като се върнах, тогава научих
всичко. Тя отишла при Учителя, „Учителю, ама Еленка отива на Мусала". Той
казал: „Нека отива Еленка".
Това беше индивидуалното у нас и на Учителя
отношението беше индивидуално към нас. Към трите стенографки, при еднакви
условия живеехме, но индивидуален подход имаше Учителя към всяка една от
нас. фактически майка й Тереза, тя се запознава с учението, но по какъв начин
не съм питала, не зная. В.К.: Казваха ми че е била медиумична. Е.А.: Да,
медиумична. В.К.: Вие виждали ли сте я като медиум. Е.А.: Не, не съм, не. Тя си
замина след Савка. Савка си замина 1945 год., а тя след няколко години след
нея си отиде
