В.К.: Искам да питам други неща, които сте правили, така наречената
„Спирала"? Правили сте „Спирала" горе на бивака на Рила. Е.А.: Кръг имаше
брат, кръг имаше. В.К.: Кръг и отгоре някакъв триъгълен камък, направена
някаква спирала. Е.А.: Чакай да видим, да си спомня. Горе на поляната на
„Чистотата", правехме Паневритмия. В.К.: Тука става въпрос за второто езеро.
Е.А.: А, на второто езеро? А-а, то беше при огнището. При огнището имаше
наредено с камъни един голям кръг. В.К.: Това съм го виждал на снимка. Е.А.:
По-широк беше от моята стая. В.К.: Четири на четири метра. Е.А.: Сигурно,
сигурно. И това бяха редове под формата на пейки с камъни плоски. А след
това като охлюв се виеше нагоре и отгоре имаше един камък сложен. Това
беше. На Спиралата - каменните пейки сядаха всички, когато се хранят и в
ръцете си държаха чинийката за обед. Защото, нали за да не седнат на земята,
които не могат да се сгъват, сядаха така по него. В.К.: По тази спирала? Е.А.:
По тази спирала, да. В.К.: Символично какво е била? Е.А.: Ами вижте какво,
може да е казал Учителят. Ами спиралата е символ на вечното движение. В.К.:
Питам, дали нещо така конкретно? Е.А.: He. В.К.: Сега там е бил някакъв голям
камък, който искали да го разрушат в начало, на който са написали север-юг.
Е.А.: То беше на огнището, на хижата. Като решиха къде да правят хижата,
имаше камък, който така пречеше, но после го изместиха от строежа, остана
встрани. В.К.: Сега, това място на палатката на Учителя е било първо долу при
езерото? Е.А.: При езерото. В.К.: После кои години се качва горе? Е.А.: През
1935 год. беше пак при езерото, 1936 год. беше на поляната на която ние бяхме.
Ние бяхме с нашите две палатки. В.К.: Аз знам където са вашите две палатки,
там има огнище. Е.А.: Огнище, да. На това огнище после готвеха. А тогава то
не беше така. То беше само една канара и нямаше такъв вид. То беше обикновен
огън с камъни направен. В.К.: Понеже се вижда, че са сложили бетон. Е.А.: Не,
не, той Петър Филипов го прави другата година, когато Учителят се качи горе.
След Учителя беше. Не през времето не Учителя. Защото ние си останахме на
тази поляна до края - и 1939 год. бяхме. Защото беше много удобно, нали?
Учителят като се подаде малко Го виждахме. И ако иска нещо, даде знак,
дотърчи някоя от нас да Му услужи. Или пък нещо да иска да каже. Така че,
ние си останахме на тази поляна и тогава ни беше това огнище. В.К.: След
това се правят тия 72 стъпала. Е.А.: Когато Учителят не беше добре -1936 год.
се направи тази пътека до това място, до палатката. А пък то си е за горе, за
горната палатка. Виж, то беше много стръмно място. Нали така беше склона.
Не за Харамията, за палатката Му говоря. А за Харамията се правиха преди
това. Това бяха, мисля, това беше, щото след това ги правеха. В.К.: 72 стъпала
ли? Е.А.: Да, да. А тези, нали от полянката дето бяха нашите палатки, до
палатката на Учителя е стръмно мястото край една канара. И там направиха
стъпала за изкачване на Учителя, за да отива до горе, до билото. Щото се
хлъзгаше, стръмно беше мястото. Тогава ги направиха братята, а пък вече на
другата година, Той като пожела там да бъде, на туй място палатката, тогава
ги довършиха. Така ги направиха съвсем хубаво, за да слиза Учителя по тях,
да не се хлъзгат и да не се клатят. В.К.: Сега вие сте правили и Паневритмия
точно под Харамията. Е.А.: Да, на „Езерото на Чистотата". В.К.: Качвали ли
сте се горе на Харамията? Учителят позволяваше ли? Е.А.: Качвали сме се.
Един път с Учителя сме минавали оттам. Даже има едно място, което Той много
го препоръча. В.К.: На Харамията? Е.А.: Не, на самия връх. Като се изкачиш
така, без да се качиш горе на Харамията, минаваш така пряко нагоре, за да
отидеш към тази височината, която е над езерото „Вътрешния близнак". Но
преди да се навеждаш надолу има една полянка много хубавичка, разположена
с камъни. И Той като хубаво, магнетично място го препоръча. Сигурно, някога
като отидеш може да го видиш. В.К.: Така. Искам да Ви питам за „Езерото на
Чистотата". Вие сте правили там тези упражнения с плискането? Е.А.: Да,
правили сме. В.К.: След Паневритмията отивате около езерото с Учителя. Е.А.:
Миехме се, да. В.К.: Искам да Ви питам за „Вътрешния близнак". Е. А.: Учителят
е казал, че „Вътрешният близнак" е по-мистично място. По-мистично място.
В.К.: За „Бъбрека"? Е.А.: За „Бъбрека". В.К.: Там сте правили Паневритмия на
тази голяма поляна. Е.А.: Да, знаеш ли какво ставаше винаги? Винаги
разширявахме кръга на Паневритмията. Не се свивахме, а почваме по-тесен и
все се разширявахме, и все се разширявахме. Винаги когато сме играли на
нея поляна. Може би защото е просторно и голямо и така всеки естествено
иска повечко пространство. В.К.: След това какво правехте след свършването
на Паневритмията на „Бъбрека", отивахте ли на някъде? Там казват че отпред
и отстрани имало една скала. Да сте се качили там? Е.А.: Не, ходили са частно
горе там. Един път -1935 год. ли беше, не мога да кажа годината бяхме отишли
така над „Бъбрека". И почнахме, и ще слизаме, но ще слизаме не по този път
дето е чешмата, има една чешма в него, ами през четвъртото езеро ще слизаме,
оттам. И като минавахме така покрай езерото, за да дойдем до пътеката, която
слиза от петото езеро надолу, някой се провикна и се чу много хубаво ехо. И
един се обади, друг се обади. Почнаха да викат с тонове „до", „ре", „ми" и
ехото се обаждаше. И се създаде едно много весело разположение. И тогава
седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел
бъди, бодър стани". Ама само припева. Само припева го даде и тогава още там
го научихме, нали. И с такова радостно настроение се върнахме всичките.
„Весел бъди, бодър стани, във живота радост носи, радост носи ти!" Ами само
там даде припева. А пък после, другата част, която е минорната. Нали това е
мажорна гама и весело, а другата част в София го е дал. И така после двете
части се сляха. В.К.: Сега спомняте ли си да е дал някои песни там, на Рила?
*Е.А.: Е тази песен даде. Друга песен не си спомням. В.К.: Вие се качвате и на
шестото езеро, за което казвате че е „Сърцето". След това се качвате и на
седмото езеро. Е.А.: Той ги нарече така: „Главата" е седмото езеро, „Сърцето"
е шестото, „Бъбрека" е петото, „Близнаците" - четвъртото. Ще Ви кажа и друг
един спомен имам: Един път пак така се връщаме от петото езеро и сигурно си
спомняте, както минава пътеката от петото езеро долу, за да слезе на пътеката
към третото езеро, не пресичаме четвъртото, има камъни, които са изложени
на слънце, много камънак. И беше така обедно време, и слизаме, но имаше
още време и насядахме там на камъните затоплени от слънцето, насядахме и
пак запяхме нещо. Учителят заговори. Двата близнака много хубаво се виждат
оттам. Много хубава гледка има към близнаците. И като ни говори Учителят,
тогава каза: „Давам ви каза, седемте езера за наследство". На туй място ни
каза това. В.К.: Казаха ми, че там сте правили едно упражнение около
„Бъбрека", наредил ги на кръг, след това ги обърнал и всеки да върви независимо
какви препятствия стигнал, дали камък, или вода. Е.А.: Вижтова не си спомням,
може би не съм била. В.К.: Разказаха ми друг случай на „Бъбрека", когато сте
играли Паневритмия и когато сте спроли, там имало коне, и всички се били
наредили в една линия, и гледали играта. Е.А.: Да Ви кажа, възможно е да е
така, защото аз останах изненадана, на нашия бивак когато бях имаше едно
конче и свиреха момчетата, и конете спряха и слушаха. Туй ми направи
впечатление. На два пъти го видях, конете спираха и слушаха музиката, това
не бях го забелязала никой път, но това го видях. Но туй напълно допущам, че
такова нещо може да е станало.
