В.К.: По онова време вие не сте имали вода на Изгрева и ходехте на така
нареченото изворче на Дианабад? Е.А.: Преди Диана бад ходехме на Танушев.
Оттам взимахме вода. И в същото време пак си носехме от Танушев, защото
Танушев беше малко по-близо. А изворчето в Диана бад по-късно го
направихме, когато Учителят започна да живее на Изгрева. И Той ни даде една
задача, да носим вода. В 1926 год. вече я правихме. В.К.: В какво се
заключаваше тази задача и какъв е принципа? Е.А.: Учителят казваше, че човек
като носи вода, водата има магнетизъм и той се ползва, щото получава
магнетизма от водата. И ни каза тази задача. Всеки да си вземе две стомнички
от 2-3 литра и първия ден да отиде един път, втория ден два пъти, третия ден
три пъти... десетият ден десет пъти до изворчето и да се върнем и естествено
ние се изпотявахме и след това да си направим една обтривка на тялото. Защото
Той пък в 1924 год. на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за
лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правите по една
потна баня 40 дена наред. После каза, много е всеки ден. Той разбра, че ние
няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви
кажа, аз тогава изпълних тази задача, но такова хубаво нещо съм почувствувала
накрая на режима, накрая на изпълнението на задачата. Едно, че много лесно
се изпотявах. Изпивала съм много вода. Вижте как прилагахме тази задача:
възвирахме един чайник вода, наливаш в една чаша и пиеш лъжичка по лъжичка.
Една чашка, две, три, четири, пет, докато се изпотиш. Един път изпих даже
осем чаши едно след друго. И знаете ли, че оттука, от носа ми излизаше пот,
капчици, капчици. Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви
части от тялото, а после вече и лицето така. А после цялото тяло ми се
оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах
за около час и половина - два часа. А след като си изпие водата човек, сипва си
вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с
мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и
след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В
обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се
слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост.
Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички
постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда постът от
24 часа. От четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък
на обед до петък на обед, защото по-леко е така. А в началото беше целият ден
петък. В.К.: А вода можеш ли да пиеш? Е.А.: Не, абсолютен пост, и вода не се
пие. При тази почивка и вода не се пие. И почнаха да постят по десет дни. В.К.:
По поръчение на Учителя или? Е.А.: Не, Учителят казваше, че при поста става
изгаряне в организма и тялото се чисти. И значи всички опитахме този пост.
Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще
умрем от глад. Щото хората мислят, че като не ядат един ден, или два дни, ще
умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дена и си гладувал, не се страхуваш
така от глада. Това беше един метод възпитателен, защото всеки, който е
постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един
път не съм ял. Нали, нищо не е след като не си ял цели 10 дни. Пък то беше
възпитателна страна тази, защото Учителят ни отучи от много неща по този
начин, с такива упражнения. От екскурзиите пък ние се научихме да не се
страхуваме, от дъжда, от вятър и т.н. Тъй че в това отношение Той приложи
една система, за да ни отучи от някои стари навици и предразсъдъци, които
имахме. Щото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. В.К.:
Това беше ли свързано с някои дни, с месеци? Е.А.: Вижте как беше: винаги в
разсип на луната се пости. И когато аз пожелах понеже всички взеха да постят,
пък човек иска и той да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че
искам да постя десет дни. „А, не, каза! Няма да постиш. Първият месец ще
изкараш един ден. вторият месец два дни, третият три... десетият десет". Значи
така. То много повече се набира нали пост. И аз почнах от септември и вече
март казвам: „Учителю ще постя ocewl дни". Аз не Му казвам че другите дни
ще постя, но този път Му казах. В.К.: Не се пие никаква течност? Е.А.: Никаква
течност, и вода няма. Абсолютен пост. И „А, не, казва, не, няма да постиш
сега. Сега е март, сега има прилив на енергии. Ще постиш казва на есен, след
21 септември". Значи през пролетта и лятото не се пости, такъв дълъг пост. Ех,
ден, два, три - да, но дълъг пост няма да постиш. И аз по такъв начин разбрах
нали, че лятото не трябва да се пости. Даже Паша е изкарала един пост три
дни през лятото. През юни или юли било, но никак не знае как да отпости. И
пуснала чешмата силно, изстудила водата, не с топла, но със студена вода се
е напила. Че като получава едни ужасни болки в корема и праща сестрите си
при Учителя да пита какво да прави. И тогава Учителят казва какво да направят
и тогава вече разбрахме, че като се отпоства се отпоства с топла вода, а пък
когато е пост повече от дни, тогава се започваше: ще изпиеш една чаша гореща
вода на глътки. И Той много държеше водата на глътки да я пием, защото тя
действува успокояващо на нервната система и това било много хубаво, на
глътки да се пие водата. Сега като Ви казвам изведнъж се сетих, а ти Елено си
казах, не я пиеш на глътки. Ха, ха, ха-се сетих и веднага. Даже и сега трябва да
я пия на глътки, още повече. В.К.: Но без прекъсване? Е.А.: Не, с лъжичка, с
лъжичка. В.К.: А Вие как я пиете? Е.А.: Ами така, нагълтам я на големи глътки,
две, три, после пак. В.К.: Аз я сърбам. Е.А.: Е да, на глътки, пак може. На глътки,
но с лъжичка Той препоръчваше. Даже има една задача, на пет минути да се
прави. На пет минути по една лъжичка от врялата вода. Действувала много, не
мога да Ви кажа точно как, но го имам в извадки някъде - като метод за лечение
пак дадено. И Паша като отива при Учителя казала: „Учителю, такава хубава
молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така да ми
се случи". „А ти благодари, че си си направила молитвата, иначе щяха да те
задигнат. Ти така както не беше яла нищо три дни и си се напила със студената
вода, можеше да си заминеш", казал Учителят. И значи след като си изпие
водата, измива се половин килограм спанак, изчиства се, сварява се без сол,
само водата се изпива за разслабване, ако има нещо в червата се изхвърли.
След това картофите. И така след един час идва на ред картофена супа. А след
това картофите. В.К.: Значи най-напред спанака и след това картофите. Е.А:
Картофите за разслабване. И така след един час така картофена супа. В.К.:
Разказваха ми че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30
дена. Някои са си заминали. Е.А.: Вижте, 20 дни знам, един брат пости. В
провинцията един брат е постил 40 дни. В.К.: Без да пият вода? Е.А.: Без да
пият вода. Сега не знам, този брат, който пости 20 дни, каза че последните
дни, когато си миел ръцете, ако тури тука вода, клетките я поглъщали. Значи
така е жадняло тялото, направо клетките поглъщат. Но вижте, Учителят не е
давал такива постове. Те сами са правили опити. Опити са правили. Той до 10
дни даваше. Десет дни. Доста братя постиха, а сестрите повечко, защото
съревнование имаше между тях. В.К.: Този опит с житото. Е.А.: Житото пак го
даде на Младежкия клас. Учителят каза: „Една седмица ще вземете каза жито.
Ще го измиете хубаво и може да го натопите казва във вода. И така 100 гр.
жито ще ядете само жито през деня, нищо друго". Даде го за една седмица.
След това каза, ще ядете нормална храна една седмица. В.К.: Значи по 100 гр.
на ден. Е.А.: По 100 гр. на ден жито. След това ще ядете нормална храна една
седмица, после още една седмица жито. И пак както си ядете друга храна. Три
пъти по една седмица да изкараме на жито. Аз да Ви кажа, почти никой не го
направи. Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят.
Много мъчно беше. Ний не знаехме. Аз например почти го дъвках така твърдо.
Добре че съм имала здрави зъби, че съм могла да го дъвча, да. Впоследствие,
когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа
във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да
го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова
храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици
никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега
такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото
ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само
студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство.
Десет дена го правим. Той го е дал и в такава форма на други и които нямат
зъби, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят.
И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи.
Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е
направил така за наше облекчение. Но Той казваше, че най-пълната храна е
житото и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата си.
