В.К.: Аз искам да запитам. Обикновено обядвахте какво и къде? Е.А.:
Сутрин, приготвяха закуска дежурните, всеки ден по празниците, а братски
вечери ставаха в салона или по някакъв друг случай, както по някога някой
брат си е заминал. Иначе не са ставали, друг път. А пък по домовете канеха
приятели Учителя на гости и канеха и други приятели и близки. Ей така, някога
според възможностите на домовете, не само с яденето на хората, но и с
разположението. Някои искат да бъдат сами с Учителя, затова обикновено не
канят гости. Други приемат така повече гости и канят. И аз съм присъствала
на такива вечери. У сестра Милева съм отивала на такава вечер, у брат Иван
Дойнов. Беше интересно, защото тогава всеки свободно задаваше въпроси.
Обикновено даваха вечеря. Вечер правеха най-често чай и слагаха много неща:
сирене, кашкавал, маслини, правеха разни сладкиши, много неща правеха, така
богатите братя правеха вечерите. Братските вечери бяха по-скромни. Те бяха
най-често картофена супа и нещо друго. Ако е за покойник, жито ще дадат, а
пък, ако е друг случай - плодове. Учителят идва в определен час. Те отиваха
обикновено да Го вземат с файтон или с кола, според времето. Първоначално
беше с файтон, защото нямаше коли нали. А пък после, когато излязоха колите,
с коли го канеха вкъщи. Учителят отива като гост, ще разпита домакинята, как
са, какво са, така както обикновено всеки възпитан човек ще окаже внимание
на домакините, нали. Първо с тях са се разговаряли и после са говорили на
най-различни теми. Някога са засягали политически теми, някой път някакво
културно събитие станало. В такива случаи се говори това, което интересува
обществото. Някой чел нещо, ще каже какво е чел. Иска Учителят да го разясни,
ако не му е ясно, от окултна гледна точка какво е, такива работи. Това биваше
обикновено в домовете. В бараките по-рядко ходеше, понеже не го канеха,
поради беднотията ни. При състоятелните хора Учителят ходеше, където да го
поканят, ходеше. И при по-бедна обстановка отиваше. Даже, не знам дали сте
чували този случай, веднъж Го поканват много богати хора Котеви, но в тях
живее един наш приятел - Петър Камбуров, който е горе на тавана в една
стаичка. Но е трябвало и него да поканят, защото живее в тяхната къща. Пък
те приготвили такова нещо за ядене, щото една рота войници трябвало да го
изядат. Пък тя и домакинята си беше ящна. Казваха, че тя закусвала с осем
яйца - грамадна жена беше. И сега като седнали да вечерят, вечеряли и им
направило впечатление, че Учителят нищо не хапнал, освен маслинки и чай.
Друго нищо. Верно е, че Той не бъркаше храните. Когато ядеше например
кашкавал и сиренце, ще хапне да речем сирене, ще хапне и кашкавал, а маслини
и кашкавал не ядеше заедно. Казваше - не вървят. И Той ял само маслинки и
си отишъл и тъй както обикновено домакините се тюхкат, че за Учителя толкоз
приготвили, пък от нищо не опитал. На другия ден те споделили това на брата,
горе който е стоял и чакал да го поканят долу при Учителя на богатата трапеза.
Той останал много изненадан от това, защото той самия вечерял хляб и
маслинки и то три - толкова колкото имал. Така разбрал, че Учителя като изял
само три маслинки долу споделил с него бедната му вечеря от три маслинки.
За покойниците се събирахме на 40 ден, но това ставаше по-късничко, в
по-късно време. Аз не си спомням в първите години, защото може би не са ме
канили, затуй не знаех. Но, по-късно ставаше на Изгрева в малкия салон, когато
заминеше някой, близките му, или пък даже заминал някъде другаде, ако
родители имат. Те тогава даваха пак така вечеря. И чай са правили, но повече
разход има в тези случаи. Чорбичката е по-евтина, само картофи. Имало е
случай когато са правили вечеря, така богато. Готвят ядене, аз си спомням
един път ядене даваха, не знам по какъв случай на тези заминалите, майка ли,
баща ли, какво беше. Бяха напълнили тиквички, сърми, така една богата вечеря,
нещо което за 100-200 души не е никак малко, нали? Те си канят свои приятели,
които искат, а пък на другите са казали вечеря за еди кого си. И тъй са обичаите.
Защото тогава не се познаваха окултните правила за тези случаи. В.К.: И щяхте
да казвате една тайна. Е.А.: Това е тайната. Дошли са парижаните, и Славчо
Печеников кани всичките гости в своя си апартамент. Той имаше така един
дълъг хол. Ама дървена барака разбира се. Пък и накарал Искренов да направи
снимка от края. Ама никой не знае, че накарал да направи такава снимка. И
тогава Учителят направи една много строга забележка на Искренов: „Има казва,
свещени работи, не може казва да правите всякога снимки". Щото обедът,
храненето е свещен акт. Той го смята така, нали не е за показ. Ние не правим
гуляй. Това е храна. Това е свещенодействие, така е от окултна гледна точка.
Храненето е да се концентрираш, да приемеш храната с любов и т.н., така
съвсем се развали настроението. Толкоз. Но, Учителя строга забележка
направи. Много строга.
В.К.: Това са общи обеди в столовата с Учителя. Кога бяха тези обеди.
Всеки ден ли бяха? Е.А.: Всеки ден когато имахме стол. Един път на ден имахме
стол. В.К.: Това на обед ли беше? Е.А.: Обед и вечеря. В.К.: Тука тази снимка е
по-хубава. Е.А.: Вижте сега, правеха ги тези снимки може би със знанието на
Учителя. В.К.: Сега интересува ме, тази столова впоследствие се оформя като
столова-салон. Е.А.: Тя беше оградена, беше обикновен навес. Само откъм
пътя беше оградена и даже се влизаше направо в мястото, братското място,
но така беше направена продълговата, че беше като ограда всъщност което
беше удобство. И когато се реши да има салон, да има столова, трябваше да
има къде да се храним, нали, и тогава я довършиха, затвориха я, направиха я
както трябва. Тя беше така. В.К.: Когато имахте общ обед там обядвахте?
Е.А.: Там обядвахме, да. В.К.: Обед веднъж на ден, или два пъти? Е.А.: Веднъж,
само веднъж. В.К.: В неделя? Е.А,: Пак веднъж, само веднъж. В.К.: А кои
готвеха? Е.А.: Дежурните сестри. В.К.: Продуктите откъде ги набавяхте? Е.А.:
Ами брат Ради. В.К.: Брат Ради. Е.А.: Брат Ради купуваше от пазара, от
градината някога имахме. В.К.: Кой даваше средства? Откъде идваха парите?
Е.А.: Учителят. Всичко беше на Негов гръб. Всичко. Той вземаше по 1000 кг.
картофи. В.К.: Как вземаше? Е.А.: Купувал ги. В.К.: Купуваше. А парите? Е.А.:
Ами някои си плащаха още тогава. Имаше касичка и си плащаха. Но те парите
на касичката не стигаха, защото много хора нямаха. В.К.: Бяха бедни. Е.А.: И
Учителя беше казал, който няма пари, да помисли че слага, така беше казал
на Ружа. Като нямаш пари представи си наистина, че пускаш парите, и това е
казва реално. И мисленето е реално. Да. Пък когато имаш ще дадеш. Така
беше. Нали има един артист, който писа за това нещо. Беше външен човек, не
беше забравил, че се е хранил на Изгрева без пари. В.К.: Друг един въпрос.
Все пак знам, че Учителят разполага с много средства, нали? Сега, кои Му
даваха тези средства? Приятелите или? Е. А.: Не, те бяха от десятъка, виж какво,
каквото знам ще ти кажа. Десятъкът седеше у Учителя. И Той разполагаше с
него, да го дава. Но взимаха участие и тези, както на шега ги думахме
Синедрионът, ръководството което беше, някога за големи суми. В.К.: В този
Синедрион, кои влизаха? Тодор Стоименов, Епитропов. Е.А.: Да. Старейшините
- братя. Двама братя бяха други, после имаше още от града двама братя. Така
имаше хора. В.К.: Коя година постави Учителя въпроса за десятъка? Е.А.: О,
още в самото начало преди аз да бъда в Братството. В.К.: Кога? Е.А.: В самото
начало. За него, ама и за евреите, това е абсолютен закон. Десятъкът и той е
закон на Опуленс, за успеха на човека. Защото като дава човек за Бога и много
му дават, разбирате ли? Това е законът на Опуленс. Да. В.К.: Значи още в
самото начало. Е.А.: В самото начало. В.К.: Е, как ставаше? Приятелите отиваха
и си го даваха. Е.А.: Ами най-различно. Учителят веднъж ми каза една история.
Един брат идва и Му носи 30 000 лв. и Учителят му казва: „Нямаме нужда сега
от тия пари, ти си най-добрият касиер, ще ги пазиш". Ама той е от провинцията.
Оставя ги на него. Случва се, че той си умира, братът. И сега не знам, какво
тогава Учителят ми каза: „Дойде жена му след време и донесе парите и каза,
че мъжът ми остави тези пари за Вас". Виждаш ли? В.К.: Кой го казва? Е.А.:
Учителят ми го е казал лично, като ми го е казал не знам по какъв повод, но аз
съм доволна за това, че ми го каза, защото лично и на мене самата, не на
някого другиго, да. Той ми го е казал.[/color]
