(Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.) Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена,
за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България?
Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско,
Битолска област. Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в
робство - турско робство. Девет години съм била под турско робство. Родена
съм на 21 юли (стар стил) или 3 август 1899 год. В ония години родителите не са
обръщали внимание кога им се раждат децата, за да знаят точния час, за да си
направят днес точен хороскоп. Баща ми е роден в същото село, а майка ми е
от едно съседно село Яворово. Аз съм от втория брак на родителите си. На
моят баща почива съпругата му след три годишен брак. И на моята майка почива
съпругът й, който е бил в София, и в София починал. И тогава хората се женеха
така, събираха се вдовци и вдовици и създаваха нови семейства. Аз съм едно
дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст.
Там учех отначало.
Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме
всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония
и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите
на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха
бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на
гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е
тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като
неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми
се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана.
Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била
извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето
отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се
спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът
посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи
отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища.
Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново
поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча.
Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в
Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би
това ме доведе до Учителя. Аз съм чакана много от майка ми да се родя и с
голяма любов ме гледаше и бях галена. Майка ми много ми се радваше и ме е
кърмила три години. Аз съм тичала, приближавала съм се до майка ми и съм
викала „Цици" и тя ми е давала цицката си, за да бозая. Може би и на това се
дължи здравето ми и че съм била здрава толкова години, за което благодаря
на Бога.
Днешното ми заболяване на краката се дължи на кармически причини.
А има и наследствена обремененост, баща ми имаше ревматизъм 30 години.
В селото Свинище имаше училище до четвърто отделение, но нямаше
прогимназия, а аз исках да уча. Трябваше да ме изпратят или в Тичево или в
Битоля. И след като писах писмо на баща ми, че искам да уча, той ми писа да
дойда при него. Майка ми не дойде тогава с мен, но тя по-късно на следващата
година през месец февруари заболя и след това почина. Майка ми почина когато
аз бях 17 годишно момиче. Аз тогава изкарах само едно лято в Македония,
върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах. След това завърших
гимназия и записах в университета да следвам философия и окончателно
завърших през 1926 год. Баща ми тук нямаше къща и живеехме под наем.
Имаше бакалия и отзад имаше една стаичка и там живеехме.
