Вергилий Кръстев: Един въпрос: Спомняте ли си някои така интересни случки от вашия свекър д-р Михаил Стоицев? Нещо да ви е разказвал за
Учителя? Някои неща. Иванка: Не, никога не ми е разказвал, но не искам да го излагам. Имам работи, които не искам да го излагам. В.К.: Не, аз исках да кажа друго. Иванка: Не искам да го излагам.
В.К.: Аз съм слушал, че в Пловдив е имало спиритически кръжок още през времето на Учителя и през времето на вашият свекър Михаил Стоицев. Какво ще кажете по тоя въпрос? И кои са се явявали духове, изобщо какво беше мнението на Учителя по този въпрос? Филип Стоицев: В Пловдив имаше една група, наши приятели, привърженици на Учителя, последователи на Учителя, които освен, че посещаваха беседите, които неделен ден се четяха в братския салон, но имаха един кръжок отделно. Те бяха към пет семейства. Моят баща с моята майка, брат Куюмджиев, брат Георги Стайков, брат Винаров, това бяха 7-8 души, които се събираха у една ясновидка. Те не правиха сеанси, спиритически в истинския смисъл на думата, но заставаха прави, изпеят няколко песни на Учителя, кажат няколко молитви и тази ясновидка, която се наричаше Еленка, живееше у един от братята - Георги Стайков. Тя беше съвсем необразована жена, продаваше даже семки, бонбончета на една сергия вънка, събираха се в неделята един-два пъти в определени дни, застава тя права след молитвите и казва: "Имаме посещение от този и този. От архангел, ангел" и т.н. и често пъти и сам Учителят й се явяваше. Казва: "Имаме посещение на Великия Учител" и даваше известни слова, които наричаха логос, тя говореше, а те двама или трима души сядат бързо и пишат колкото могат, не бяха стенографи, но записваха колкото могат. И след това ги печатаха тези слова на машина. Всичко обаче е загубено. Аз имам само един единствен логос, те наричаха тези слова логоси, които им бяха дадени във връзка с моето задомяване с Иванка, което пазя. В.К.: Пазите и вие имате възможност да го проверите в разстояние на толкова време. Ф.С.: Напълно отговаря на това, което се случи по-нататък. Аз мога да ви го прочета, запазил съм го. В.К.: Ще ми го прочетете, за да коментираме, то е интересно. А всичко друго се загуби, така ли? ФС: Всичко се загуби. В.К.: А какво беше отношението на Учителя към тази група? Знаете ли? Ф.С.: Майка ми, която това й доставяше известни трудности за гледане домакинството и малко се съмняваше така, някакси в Еленка, при едно идване в София се явява пред Учителя и казала: "Учителю, така и така, аз не мога, събираме се там при сестра Еленка, но не мога да посещавам, какво ще ме посъветвате Вие?" Той казал: "Е сестра, ще си хвърлите чоп". В.К.: С баща ви? Ф.С.: Да, да си хвърли чоп да ходи или да не ходи. След това та си е хвърлила чоп сигурно и не ходеше повече. В.К.: И й се падна да не ходи. Значи това е мнението на Учителя. Ф.С.: Да. В.К.: Това е много интересно щото има и други такива случки на приятели от провинцията, които отиват и питат Учителя какво е Неговото мнение за сеансите и в провинцията и в София и Неговото мнение е категорично, от този характер. Отрицателно.
Иванка: Но кажи за Еленка, за логосите. Че логосите бяха, като че и ние бяхме скептични към тия логоси, защото например в един логос Еленка ми беше определила, че на някакъв февруари 1942 г. ще стане края на света и те само те осемте души ще застанат на Джумаята и ще се възнесат. Обаче това не стана и така смятахме, че е малко лъжовно. В.К.: Разиграване на духовете. Иванка: Разиграване на духовете и не така висши духове са били приявявали чрез нея. Това зависи и от нейното духовно издигане, колко духовно е била свързана и с кои същества е контактувала. В.К.: Но мнението на Учителя е категорично. Хвърли чоп и чопа е отрицателен. Това е важно. Ф.С.: Вярваше баща ми много на тези логоси. Той казваше: "Това ще бъде второто Евангелие". Но нищо не остана от тях. В.К.: Щото се махна, щото не е от Учителя. Ф.С.: Остана Словото на Учителя. В.К.: Това е много интересно, всич ки първи приятели са имали пиетет към спиритизма, щото такава е била епохата. И сега има спиритизъм, но за нас най-важното остава Словото на Учителя. Ф.С.: То е документирано. В.К.: Това е Слово на Учителя. Ф.С.: Няма лъжа, няма измама. В.К.: Това е Слово на Божествения Дух, Който е в Него. Но понеже те не знаят кой е Учителят и как се изявява Учителя и не знаят какво представлява това Слово, затова е така. В него е Божествения Дух, Христовият Дух и Господният Дух. Те не знаят какво представлява това Слово. И затова единствено онези приятели от вашето поколение, от поколението на баща ви, които имате живи опитности с Него, както в момента разказахте тези две неща, това означава, че това е едно реализирано Слово на Учителя чрез живота и опитностите на вашето поколение. Затова тези неща са важни. Иванка: Например, Учителят е казвал на брат Боян Боев, той боледуваше от туберкулоза на коляното и Той му е казвал, аз съм го чувала от други сестри, че казал: "Аз мога да те излекувам, но, казва, ти имаш карма и ще трябва да я изживееш в тоя живот. Защото ако не я изживееш ще дойдеш в друго прераждане". Това го свързвам повече с боледуването на Филип. Защото Той никога нищо не му каза на него. Аз мога да те излекувам или ти това ще правиш, за да бъде добре и т.н. и може би, защото трябва да го изживее тоя живот. В.К.: Това е карма, нали той разказа. Тая карма по рода на кого, на майка му. Ф.С.: На майка ми. В.К.: Как се казваше вашата майка? Ф.С.: Анна Сотирова. В.К.: Тя от къде е? ф.С.: От Хасково. В.К.: А баща ви? Той от къде е? Иванка: Той е от Пловдив. Той си е пловдивчанин. Ф.С.: От село Каранфоля, Пловдивско. Там работеше неговият дядо, неговият баща, който беше градинар. Иванка: Той къде е раждан? Ф.С.: В село Каранфоля. Иванка: Така ли, не е ли в Пловдив. Ф.С.: Не. Ето това е родова карма - има начало, развитие, но трябва да има и край. Да се разплати по всички правила.
