Вергилий Кръстев: Продължаваме нататък. Филип Стоицев: Денят беше Петровден. Забелязаха, че Учителят идва от първото езеро нагоре, качва се нагоре и нашите приятели се стекоха всички да Го посрещат на скалата. Аз разбрах, че отиват там и някой ми извика: "Филипе, вземи цигулката и тичай да посрещнем Учителя!" Аз бях единствения цигулар тогава, нямаше друг в момента. Аз отварям палатката, гледам така, но не мога да се реша дали да изляза с цигулката да свиря. Учителят пристигна на скалата, пеят, посрещат Го и бавно започват да се приближават към центъра на Бивака. Нашата палатка беше съвсем близо до кухнята, аз наблюдавам всичко, но стоя безучастен. В този момент в душата ми се разиграва страшна драма, дали да изляза или да не излеза. Голямо душевно вълнение изпитвах и изведнъж Доброто победи в мене, грабнах цигулката, затичах се, застанах пред Учителя и започнах да свиря "На Учителя покорен" и от този момент аз вече разбрах, нищо не остана от болестта. Дали беше един електрически шок, магнетически шок - не знам. Това лято аз така съм свирил пред Учителя и пред Братството, както никога с такова желание и с такъв замах. В.К.: И знаете ли кое е най-важното? В тази епоха и това време ние имаме снимки на Рила с Учителя, когато той, Филип свири с Галилей, двамата с Филип и Кирил Икономов, него го има на снимки. И сега ние ги имаме тези снимки за доказателство, че си бил там и именно този случай, който вие го разказахте напълно пасва и са доказателство на тия снимки. Тия неща така влизат едно в друго. Това е една документация. И това ще кажете, че 1939 г. е последният събор и най-хубавия събор горе на езерата при Учителя. ФС: Да, има думи казани, от Учителя казани за мен. Слънцето се посрещаше не на Молитвения връх тогава, а на един връх над скалата горе, един по-нисък връх и в една беседа имаше това, но не мога да я намеря коя. Учителят е казал, че "тук, казва, един брат свири на цигулка. Ако беше станал музикант, можеше да стане голям цигулар". Това са думи на Учителя. Не мога да я намеря. Ако е записана изобщо тази мисъл. В една от беседите 1939 г. В.К.: Не, 39 са записани и са дадени всички беседи. Иванка: 1939 г. след Петровден. В.К.: Трябва да ги потърся аз, точно това изказване. Щото е около Петровден. Ще видим къде е тази мисъл. ФС: Това беше един електрически шок за мен. Моментално аз оздравях от тая депресия. В.К.: Разказваше ми един приятел, казваше се Чернев, на времето. Казва: "Аз бях в такова състояние, отивам на Изгрева и точно каза в този момент бяха сложили един телескоп на Изгрева и Учителят показваше и те наблюдаваха луната. Аз бях в едно такова състояние, имах много големи проблеми и нищо не ме интересуваше. И по едно време Учителят се доближава до мене и така лекичко ме пипна до лакътя и каза: "Брат, ела!" И в момента като пипна отведнъж някакъв ток мина през мене и цялата мътна, тъмна завеса се отмести и отведнъж се видях едно с цялата Вселена и със Слънцето и с Луната, видях всичко. Ама това трае само миг, една минута. И в този момент аз бях едно с цялата Вселена и ако бяха ми казали: хвърли се в огъня, отиди на кладата, аз ще отида. И чак тогава аз разбрах как първите християни са ходили на кладата. Но това трая само миг -10, 20, 30 секунди, а може и повече. Аз се слях с времето и пространството. Аз погледнах Учителя. Учителят се усмихна, нищо не ми каза и никой нищо не разбра. Аз си отидох и това промени изцяло живота ми". И това сега той, което разказва, го има в разказите и на някои други. И това е именно момента когато човек влиза в досег с Божественото съзнание. Това са опитности на вътрешната Школа на ученика - необикновени, но реални. ФС: Не знаете ли кой е? Знам го. В.К.: Той ми разказваше тази опитност на времето и аз съм я забравил и сега вие като ми казахте си спомних и затова ви я разказвам, за да я запишем. Това е в досег с космическото съзнание, в едно друго поле. Човешкото съзнание се издига на една по-висока висота, така че човек има възможност да прави сношение с други висши полета.
