Същият е още музикант, цигулар и композитор-самодеец, учил две години в Българската държавна консерватория - София, основна професия -стоматология.
Никога не съм мислил, че моята особа е нещо важно, та да бъде необходимо да оставя на близки и приятели автобиографията си. Д-р Вергилий Кръстев е причина за това. Той настоява устно и писмено да я напиша като прибавя данни и за моя татко Михаил Стоицев от Пловдив. Написах я само за един ден на стенография, но ще трябва да се дешифрира на български, евентуално да се напечати на машина, а това струва скъпо.
И така започвам. Роден съм в Пловдив на 25. юли 1907 г. Зодия Лъв съм. Един ден жена ми ми казва: "филипе, сега разбирам защо много не се разбираме, именно защото аз съм Телец, а ти си Лъв". Като помислих малко дадох й следния отговор: "Нищо не разбирам от Астрология и ще питам Николай Дойнов-астролога, дали това е вярно". Но ще ти отговаря веднага: щом едно теле и един лъв живеят повече от 50 години заедно в един обор и лъвът още не е изял телето, това значи, че аз съм най-добрия лъв на света. Нещо подобно на вълка Лупи, който пък е най-добрият вълк на света. Така го представя телевизията. И двамата сме на края на земната си кариера. Иванка е на 80 години, аз съм на 84 години. Колкото поживяхме, ако поживеем още малко, ще бъде добре. Турците казват така: "Аллах бим, берекет версин!" Мога да ви кажа, че Иванка, моята съпруга не прилича на баба, макар че е на 80 години. А на мен дават най-много 70-годишна възраст.
Бих искал да ви кажа, че аз се влюбих в Иванка от пръв поглед. През 1932 г. вече завършил зъболекарство в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив. Не подозирах, че някой от невидимите ми помагачи ми е втьлпил тази мисъл. Чудна работа. Щом видях Иванка, тя танцуваше с някакъв кавалер, преди още да се запозная с нея, веднага реших, че тя ще бъде бъдещата ми съпруга. Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание!" Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо!" Това тя изрече толкова мило, че с Иванка го запомнихме. Трябва да ви призная, че и мен вече ми се женеше на 27-годишна възраст. Предложих среща. Беше приета. Предложих женитба. Също беше приета, но Иванка беше загубила по-голямата си сестра наскоро и беше в траур и се наложи да ходим цяла година сгодени. За годежа от София пристигна тогавашния пръв мой приятел Иван Антонов - астролог. Беше дошъл да му правя протези. Той носи на годежа на ръце тортата, но за сватбата не пожела да дойде. По неговите хороскопи Иванка не била подходяща партия за меН.
