Д-р Методи Константинов пише в IV том на "Изгревът", на стр. 504, че Лулчев питал Учителя за кармата си и Учителят му казал: "Искал ли да ликвидираш с кармата си?" Тук д-р Методи греши: Точно е обратното. Това е станало в затвора през време на процеса срещу Лулчев.
Една сутрин в затвора Лулчев става внезапно, изправя се като войник и почва да говори: "Да, Учителю, искам". След, което Лулчев пак си сяда. Около него затворниците с учудване го питат с кого разговаря. Лулчев им казал, че Учителят му се явил и го питал, иска ли да ликвидира с кармата си, на което той се съгласил.
Случая го зная от Светозар Няголов с когото е споделил един от затворниците, който е присъствал и впоследствие е бил освободен.
През време на процеса срещу Лулчев се добрахме чрез познати до един от старшите съдии, който участваше в същия процес. Той каза: "Не виждаме особено голяма вина в Лулчев и смятаме към 10 години да му дадем присъда за това, че все пак е контактувал с предишните управници и двореца".
А народният обвинител (прокурор) Ат. Армянов чух да казва в обвинителната си реч: "Лулчев има вина, че е давал съвети и на Цар и на министри, да бъде осъден, но не смъртно". "Да, но не смъртно!" То значи, че само след 1-2-3 години Лулчев ще бъде помилван и ще излезе от затвора, както обикновено става в България. Ако прочетем списъка на осъдените ще се убедим в това. Случаят със секретаря на Царя, Славко (Светослав) Балан с когото бяхме близки приятели, Петър Морфов - секретар на канцеларията на двореца и професор Михаил Арнаудов бяха осъдени на доживотен затвор и само след няколко години бяха освободени. А които се осъждаха на смърт, за тях нямаше освобождаване, биваха безапелационно убивани.
В случая Лулчев е послушал Учителя и е пожелал да ликвидира кармата си.
Не е безинтересно да прочетем и последните думи на Лулчев, преди произнасяне на присъдата му: "Г-да съдии, България се намира пред своя Златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество!"
Накрая, за сведение на четящите за заседанията на Народния съд срещу Лулчев би било добре да знаят, че на всички заседания съм присъствал и чул и прокурор, и обвиняем, и съдии, аз, Тодор Маринчевски." Подпис
