Ако заради Лулчев комунистите гонеха Братството, то това трябваше да стане веднага след осъждането на Лулчев на смърт и след заминаването на Учителя, и то веднага след 1.11.1945 г. Това не стана. Нека да си припомним:
До 1956 г. ние спокойно разполагахме с братския салон на Изгрева за пеене, молитви и четене на беседи от Учителя. Никой от представителите на новата власт не ни смущаваше и не ни гонеше заради Лулчев.
Гоненията започнаха, когато дойдоха на Изгрева държавните финансови ревизори в 1957-58 г. и след арестуването на председателя на братския съвет и касиера, а именно: Борис Николов и Жечо Панайотов, за финансови злоупотреби особено от председателя, за криене на златото заедно с това на Учителя, и което беше намерено скрито между скалите на Витоша там, където редовно изгревяни излизахме почти всяка неделя на почивка. Завито, зациментирано като обикновен камък, направен от Борис Николов - нали по професия беше мозайкаджия.
Тогава Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени: 12 години Борис и 8 години Жечо затвор, но бяха само четири години в затвора и бяха пуснати на свобода. Те не видяха, докато бяха в затвора какво стана на Изгрева.
Иззети бяха от Изгрева и натоварени на 29 камиона (по сведение на очевидци) беседи и книги и бяха изпратени за претопяване - унищожаване. Сложиха и катинар на вратата на салона и властите почнаха да го използват за разни техни неща. Салонът беше омърсен. Кой беше виновен за това?
Когато брат Никола Антов като член на Управителния съвет на братството и като член на финансовия съвет поиска да се направи ревизия за изминалите 12 години (1.1.1945-1956 г.) да се види къде и как са изразходвани братските средства, защото до тогава Борис Николов се е разпореждал без да се допитва до Братския съвет, и тогава Никола Антов най-вулгарно и насилствено беше изгонен от събранието в малкия салон от братята, запомнете: 1. Стефан Николов Дойнов; 2. Николай Николов Дойнов (и двамата родни братя на Борис Николов); 3. Гради Колев Минчев.
Не можахме ние вътрешно да си оправим финансиите, затова трябваше отвън да дойдат финансисти. И те дойдоха, направиха ревизия, откриха много, много нередности и злоупотреби.
При процеса срещу Борис и Жечо, бях в залата като зрител. Говореше най-напред Борис. Даваше своите обяснения и седна на подсъдимата скамейка. След това беше разпитан Жечо. Той говореше по-откровено и изглежда, че прокурора му повярва повече.
В един миг прокурора се изправи над бюрото си и отправи следните думи към Борис Николов; "Борисе, аз съм чел книгите на вашия Учител, в които Той ви учеше да не лъжете. Защо излъга бе, Борисе?" Борис беше невъзмутим.
Аз в залата се засрамих заради него. До тогава мислех, че той, като един от първите ученици в Школата на Учителя, не може да лъже. Много жалко!
След присъдите и ревизиите Изгревът беше разбит.
Дойдоха булдозери след известно време, разрушиха салоните и стаята на Учителя, която до тогава беше светиня за нас, и на мястото на салона построиха новата Съветска легация. Точно над салона! През времето, докато Учителят беше между нас на земята имаше ли случай да бъдат гонени от салона хора? - Нарушен беше принципа на ненасилието внедрено в продължение на много десетки години.
