По времето на Учителя аз имах възможността да присъствам няколко пъти в салона, когато Учителят даваше и сваляше своите песни. Това бяха незабравими мигове и ние губехме представа за времето и когато научавахме някоя песен забелязвахме, че този миг беше спрял времето у нас, а течеше онова външно време, което хората го отмерват с часовниците си. Учителят с върха на лъка на цигулката си отначало даваше мелодията, а след това даваше и самият текст. Инструменталистите, които винаги участваха при Учителя имаха по-точни впечатления и по-точни спомени.
През 1949 г. бях назначен за солист-баритон в новооткритата опера в гр. Русе, където съм пял Жермон в "Травиата", Риголето във "Риголето", фигаро в "Севилския бръснар", Марсел в "Бохеми", Малатеста в "Дон Паскуале", консул в "Бътерфлай", Силвио в "Палячи". Много аплодисменти съм получавал, но онова, което преживях при великата и необикновена радост при "Бершитба" не съм изпитвал никога. Това бе най-голямата ми награда като певец на Изгрева пред нозете на Учителя.
В Русе се влях в нашето братство. Там се запознах с Марийка Марашлиева, Петър Филипов, Йордан Новаков, Малджиеви, Жана Новакова и други. Събирахме се в братския салон, четяхме беседи от Учителя, пеехме песни и дори организирахме курс по астрология. Всяка неделя излизахме извън града към Образцовия чифлик или в повечето случаи в местността "Свирчовица", където бяха братските земи и лозя, които се обработваха под ръководството на петима родни братя: Симеон, Стою, Рашко, Йордан и Колю Маркови. Там имаше и салонче, в което се приютявахме при дъжд, пеехме и четяхме беседи от Учителя.
Наскоро ми попадна една програма от концерт, който изнесохме в братския салон в Русе през 1951 г. при най-различна публика. В програмата вземаха участие:
1. Илия Филипов - тенор (брат на Петър Филипов). Той изпя песен от Шуберт - "На море", изпя я културно и с красив глас, след което по мое ходатайство го назначиха певец в Русенската опера.
2. Гонгалов изпълни Мадригал от Симонети.
3. Цветанка Малджиева изпълни на пиано "Егмонт" от Бетовен.
4. Кръстю Бояджиев (син на наскоро заминалия си 1997 г. наш брат Пейчо Бояджиев). Кръстю беше разработил за пиано песните от Учителя "Ма-хар Бену Аба", "В начало бе Словото" и "Духът Божий".
5. Тодор Маринчевски - изпя песента "Шуми" и др.
6. Елисавета Йовович-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала". За Йовович мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г. нейният съпруг като народен представител беше убит от тъй наречения "Народен съд". Тя беше веднага изселена от София и за наша радост беше назначена в Русенската народна опера като артистка и вокален педагог. Тя беше завършила пеене в Римската консерватория.
Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за Йовович, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов. Никой в Русе не преследваше Бялото Братство. Беше 1951 г. и когато и Учителят, и Лулчев си бяха заминали от този свят в края на 1944 г.
Искам да ви разкажа един куриозен случай пак в Русе с мен.
Минавам един ден край канторите на един адвокатски колектив. Бях вече познат в града като певец. Един от адвокатите ме покани при колегите си и ми задават въпроса в присъствието на един от милиционерските следователи, който случайно беше там. "Маринчевски, вярно ли е, че си дъновист?" Аз не се смутих и вместо отговор ги попитах, какво разбират под понятието "дъновист". "Ами всяка сутрин излизате на поляната ви, разголвате се, за да ви огрее слънцето пъпа." Засмях се и им казах, че това са нелепи измислици. "Зле са ви осведомили. Учителят препоръчва сутрин рано да се става, облечени добре и през дрехата да се "огряваме" и то не на пъпа, а на гърба и то така: от 5 до 6 часа с гръб към слънцето за стимулиране на нервната система; от 6 до 9 ч. за дихателната и от 9 до 12 часа за храносмилателната система." "Е, това е вече едно научно обяснение, благодарим ви, Маринчевски!"
След тоя разговор никой вече не ме е закачал, въпреки че знаеха че съм вегетарианец и последовател на Учителя. Имаше случаи, когато от Градския съд искаха да има представител на техните заседания и човек от тъй наречената "културна" среда, тогава от Операта изпращаха мен. Знаеха много добре, че съм безпартиен и дъновист. На заседанието искаха и моето мнение по някои въпроси. Тогава използвах веднъж случая да обърна внимание на това, че в града има разни хора, че има вегетарианци по идейни или по физиологични причини, спазват диета поради заболявания както и от малцинството - турци и др. Мнозина от тях не употребяват свинско месо и е редно да се открие наново вегетариански ресторант, който преди това безпричинно бе закрит, понеже там се хранеха последователи на идейни течения и то духовни. За моя радост още на следната година имаше такъв.
Йордан Андреев беше по това време в Русе и ние двамата си избрахме от тия книги оставени в една къщичка на „Свирчовица". То беше почти цяло течение на излезлите до тогава беседи и главно от лекциите печатани в печатницата на Малджиев в Русе. Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща.
Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал. Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали. Та в Русе имаше тогава един известен човек, популярен като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе. Та Фалана сам ми казваше: "Ние от единия край на гр. Русе отивахме на другия при братя
Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали". Ето ви един малък пример как се работи по Високия идеал.
