Дядо ми, баща на майка ми се казваше Хенрих Споуста. Беше чех по народност. Бе роден в някакво селце до Прага. Бил е бедно момче, от бедно семейство. Веднъж отишъл за дърва в гората и си запял по пътя на глас детски песни. Чули го селяните как пее и го харесали. Изпратили го да учи в музикално училище. Така станал музикант.
След освобождението на България от турско робство по препоръка на българското правителство много чужденци идват като учители в България. Чешката колония от учители в България е била най-многобройна. Зараждането на музикалния живот в България се дължи главно на чехите-учители и преподаватели в училищата на различни инструменти. Военните оркестри също са създадени от чехи. Когато идва в България, моят дядо е бил челист и е създал квартет. Дълги години е бил военен капелмайстор в различни гарнизони в гр. Хасково, Стара Загора и София. Допринесъл е не малко за напредъка и успеха на музикалното образование в България. Той бе добре известен на всички стари музикални деятели като професор Петко Стайнов, професор Атанас Гърдев и професор Никола Атанасов. В семейството ни се разказваше един интересен случай за дядо ми, че когато е бил в Стара Загора чул духова музика, която свирела по улицата маршове. Това е бил ученическият оркестър на местната гимназия. Тогава всяка гимназия имаше духов оркестър наброяващ 20-30 човека. Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града. Дядо ми излязъл по чехли на улицата, спрял ги и казал възмутено: "Вие свирите фалшиво!" Но учителят им не бил съгласен. Тогава дядо ми посегнал с ръка и започнал подред на всеки инструмент да изсвирва оня пасаж, който е бил фалшив. Дядо ми свиреше на всички инструменти. После ги поканил да дойдат и чуят военният духов оркестър. На следващия ден ученическият оркестър е бил в гарнизона. Но дядо ми вече не е по чехли, а е с офицерска униформа и с пагон на раменете. Пред него е строен целият военен духов оркестър. Започват да свирят онзи марш, за който дядо ми по чехли е бил направил забележка. Учениците били прехласнати.
Когато бях студентка в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми. Когато бях понякога неподготвена поради немарливост, то те ми даваха за пример моят дядо и аз се засрамвах и зачервявах до ушите. Чрез техните забележки аз разбрах цената на музикалната подготовка на дядо ми.
Дядо познаваше Учителя и имаше разговори с Него. Дори беше хармонизирал "Пролетна песен" от Учителя. Дядо владееше всички инструменти, имаше абсолютен слух и не се нуждаеше от камертон. Той имаше три деца: Ирина -моята майка, Анешка, която отиде да живее в Чехия, и Юрко, който също замина за Чехия.
Дядо беше създал няколко струнни оркестри от ученици в онези градове, където бе работил като военен капелмайстор. Има няколко запазени снимки от онези времена - дядо седнал между учениците, а те държат цигулки на коленете си. В една от тези снимки децата са от 10-12 години и са на брой 18. Да се подготвят, обучат и да свирят 18 деца между 10 и 12 години означава много частни уроци, изключителен труд и благосъстояние на заможни родители, които могат да платят музикалното образование на децата си. А да се направи от тях оркестър е цяло геройство за тогава. Това е един пример как чехите посяха семената на музикалното образование в България.
