Един летен ден през пейките на Изгрева седи една група приятели и всеки чака реда си, за да влезе при Учителя. В това време от града идва един висок мъж много елегантно облечен, с хубав бастун в ръка, и иска да се срещне с Учителя. Симеон решава да помогне и отива и измолва Учителя за тази среща с този външен човек. Той е на прага, вратата се отваря, излиза Учителя сериозен и сърдит приближава се към външния човек и му казва: "Не ще мога да ви приема. Вие имате още 2-3 дни, за да уредите някои ваши лични въпроси. След това нямате време". Елегантният господин стои изненадан, а Учителят се обръща и се отправя към приемната си, където продължава да приема своите гости.
Този външен човек е бил генерал Протогеров. Само два дни по-късно той е бил прострелян с ловджийска пушка, съвсем случайно от "двама ловци", които си пробвали оръжието, с което се стрелят зайци и пъдпъдъци и то точно пред царския дворец. Наистина този външен човек нямаше време. Съдбата му беше определила строго времето. То изтече и той си замина от този свят.