Майка ми Стефка Няголова е родена 1903 г. в гр. Бургас и си заминава 1995 г. Нейната майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици на Учителя. Величка Стойчева е нямала деца и решава да си осинови дете. Съгласно съветите на Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден се излагали деца, за да може да си осинови едно дете. Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка й умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете!" И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.
Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал.
