Един ден Михаил идва и ми подаде една книжка да прочета, отнасяща се за един „голям Учител" от Калифорния. Михаил го е поканил вече и този „велик Учител" скоро ще пристигне. За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/.
След като прочетох книгата, върнах я с думите: „Този човек е един фалшив духовен Учител, ти нямаш право да замесваш името на Бялото Братство с този мошеник". Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния.
По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил. Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов. С една дума Михаил плагиатства.
Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям учител.
