Бавно животът почна да се нормализира. Аз самата почнах да мисля, че е време да търся работа. Написах една молба до Министерството на просветата, да бъда назначена учителка по пеене в гимназията. Нали бях завършила Музикалната академия: Общия отдел по пиано. Артистичният отдел по пеене и драма и Учителския по пеене, включително бях завършила двегодишния стаж за гимназиални учителки и също бях взела държавните си изпити - първа специалност - музика, втора специалност български език. Така въоръжена заставам с молбата си пред Министерството, но в колебание - новата власт не търпи учители, които говорят за Божията Любов.
В това време минава Големинов, професор от Академията.
„Виола, какво правиш тук?" - весело ме пита той.
„Чудя се, отвърнах аз, дали да подам молбата си да бъда назначена гимназиална учителка". „Нищо подобно," каза той, „Върви веднага в Радио-София, ще има конкурсни изпити за хористи. Върви веднага!" - и весело махна с ръка за сбогом.
Отидох веднага при Учителя /който беше се завърнал от Мърчаево/ на Изгрева. Учителят ме насърчи и даже ми каза да се явя с арията на Маргарита на „Фауст" от Гуно.
Аз се явих и на трите конкурсни изпита. Бях първа в листа от всички участвуващи. Радостна отидох при Учителя да Му съобщя резултата. Той беше много доволен.
Започнах редовно да пея в хора на радиото, а за да подобря вокалната си техника, взимах частни уроци при г-жа Прокопова. От време на време изнасях някой концерт по радиото винаги акомпанирана от г-жа Прокопова.
