Като студентка в Музикалната Академия свирех редовно пиано. Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си."
Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон.
Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална.
Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири.
След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега? Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека. Погледът ми попадна на една книга, озаглавена „Житно зърно". Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна розово-слънчева светлина. /Само тази част от съня можах да си припомня/. Поразена от това съвпадение бързо изтеглих книгата. Започнах да разрязвам и чета страниците напълно погълната от тяхното съдържание.
Една неописуема радост ме обзе, че най-после намерих живото Слово, което ще ми покаже как да вървя по „Пътя".
Мама се завърна - беше вече обед. Веднага попитах мама, кой е този Петър Дънов, авторът на тази книга „Житно зърно"? Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец. Г-н Дънов ме успокои наистина, предсказа ми, че аз самата един ден ще посетя сина си в Ню Йорк. /Мама замина след войната 1947 година за Ню Йорк./ Г-н Дънов ми подари тази книга при това мое посещение и аз я сложих на етажерката между другите книги. Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква". С тези думи мама приключи нашия разговор.
Аз не посмях повече да питам, обаче реших в себе си, че трябва да потърся Г-н Дънов и сама да разбера неговото учение.
