В: А Светослав Кожухаров? Веска: Е, получил своето средно образование в Свищовската гимназия и там, когато е приключил вече този курс, всички са дали по една своя снимка, за спомен са си разменили портрети. И аз намерих портрет на Учителя, който Той е написал много красиво на неговия съученик Петър Василев, който е баща, който е евангелист и е баща на Самуил Василев, който пък е съпруг на Амалия Василева Шопова, за която ви казах. Това са наши много добри приятели от евангелското общество, културни хора, образовани хора, с много духовни интереси, с много така добродетели проявяваха в живота си и именно неговата внучка Малинка, по съпруг сега Атанасова, тя ми даде, баща й Самуил Василев ми показа тази снимка на Учителя. В: Какво представлява тя? Веска: Това е едно малко портретче, Учителят като младеж, като ученик в гимназията. В гимназията още да, в гимназията и са си разменили: Петър Василев е дал на Учителя и Учителят пък е дал на Петър Василев тази снимка. Но баща му си я пази. Той даже фамилия Василеви познаваше Георги Томалевски, понеже Георги Томалевски беше се заел да пише биография на Учителя, той услужи на Георги Томалевски с тази снимка, след това Георги Томалевски му я върна, да си има той в своята библиотека. В: Може ли да се вземе тая снимка да я преснемем и да му я върнем? Веска: Ние сме много големи, ние сме от три поколения приятели. Значи д-р Шопов, той пък е възпитаник на лейди Страндфорд. Той е един от будните български момчета, от Меричлери ли беше, от не знам кое село до Пловдив, при което лейди Страндфорд когато идва в България, иска да издържа няколко българчета на свои разноски в Лондон и той свършва в Англия медицина д-р Шопов. Негова дъщеря е Амалия Шопова, съпруга на Самуил Василев, който пък е син на Петър Василев, съученикът на Учителя. Значи приятели са д-р Шопов с баба ми и дядо ми, Амалия Василева с майка ми, Малинка пък с мене, приятелки. Досега тя ми идва, аз й преподавам на нея по английски език уроци, тя идва и ще я помоля, ако пази тази снимка на Учителя. В: Преснемаме и веднага ще й я върнем. Веска: Да, ще видите и надписа, а същевременно там съм виждала баща й ми е показал и снимка на семейството на Учителя с дядо поп Константин Дъновски. В: Тая снимка искам да я преснема. Веска: Сега ще питам Малинка дали я пази, дали я намерила. В: фактически двете снимки. Веска: Защото там е дадено цялото семейство. Дядо поп, ама такъв хубав човек, снажен, конфигурация на черепа правилна, съвършена, линии на лицето, Учителя много прилича в лицето на баща си. А той бил снажен, строен мъж, а Учителят беше много фин така, среден ръст и изящна фигура, беше във връзка с това, че България имаше малък мащаб, може би това е имало някакво съотношение. В: фактически тези две снимки са много важни, защото ние нямаме снимка на Учителя, на семейството му. Веска: беше сестра Му, баба Мария там, да. В: Може да ги преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Ние сме като сестри с Малинка. тя от мене нищо не крие. В: Да може да преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Аз ще я помоля като дойде. В: Веднага им ги връщаме. Веска: тя идва при мене през седмица. Ще видя какво можем да направим.
