Тъй като в нашето Братство, към Учителя са били привлечени и много сензитиви, много от тях са имали тази способност да виждат присъствие около Учителя. Сестра Наталия Чакова, когато е била учителка в Стара Загора се е натъкнала на следното изживяване. Казва: Непрекъснато моите съученици от класа ми казваха: "Имаше присъствие около тебе, видяхме Учителя, видяхме този, онзи" и тя остава така малко оскърбена, че не може да вижда и като че й се струва, че е останала назад в своето развитие. Една сестра я поканва да прекара при тях след една неделна беседа на обед. След като се наобядвали добре с много вкусни ястия, решили да медитират. Но каза: "Не знам те медитират ли или не, обаче аз заспах. След обед как може да се медитира с пълен стомах". Тя заспива и на сън вижда Учителя в този момент и Той й казва: "Не се обезсърчавай, че ти не можеш да виждаш, пътя по който вървиш, пътя по който идва Моето Слово, ще ти даде много дарби и ти ще развиеш тези способности в този смисъл. В: Ако вървиш по Словото. Веска: Ако вървиш по Словото ти ще развиеш тези дарби. В: Тази сестра от къде беше? Веска: Наталия Чакова, не знам от къде е, повече не мога да ти кажа. Беше учителка основна, повече на зная. Общувахме с нея, но не съм се интересувала от нейната биография.
СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА
Една от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите. Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва. Но един ден, след като така минава известно време и оредяват вече столовете и оредяват местата в Школата, Той повиква сестра Милева и й казва: "Сестра, сега това, което вие направихте, сега ще го поправите. Идете, сестрата, ясновидката се ръководи от един дух, който е мой враг и който краде моите мисли и който извършва ограбване и затова идете сега. А в Школата ви давам това, което Бог ми дава и което е подходящото за вас". В този смисъл говори Учителя. Сестра Милева изживява голяма скръб. И й казва: "Иди сега и върни всичките тези ученици, които си отклонила от Школата". В: Значи духът, който я ръководи краде... Веска: Онзи краде, да, така й казал Учителя. И след това тя отива и изживява голямо страдание с това, нали вижда си своята грешка, вижда си нестабилното отношение към Учителя. В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме".
ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ
В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос.
В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението".
СЕАНСИ В ПЛОВДИВ
Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя. Но независимо от това, те все пак живееха с едно самочувствие на фактори в окултния живот на българското общество и след заминаването на техния син Венинг, те организират редовни срещи с него - сеанси, при които той им дава известни сведения, дори им дава напътствия. Те изписват цели протоколи от тези сеанси. Сега не мога да ви кажа, дори и Гали ми се струва не знаеше какво е било отношението на Учителя към тази дейност. Тя все пак е един така, една фракция нали от Школата. Аз съм имала случай да прочета някои от тези протоколи, в които уж се явява и Учителя, макар че Учителят е на физическото поле. В тези протоколи има отразено и Негово присъствие и Негови изяви и Негови съвети. Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне. Това съм прочела. Моя приятелка, дъщерята на младия Шопова Василева по мъж впоследствие притежаваше всичките тези протоколи, но реши, че няма кому да ги остави в своя дом понеже никой от нейния дом не се интересуваше и аз й казах, дори на нея: "Каквото прочетеш, прочети каквото е интересно. Другото просто го ликвидирай, изгори го, защото няма кой да се интересува повече от тази школа", и знам, че се е явявал доста пъти спор и между нашите братя и сестри, едни от които са одобрявали това видение и това поведение и тези сеанси, други, които са считали, че все пак това е някакво своего рода отклонение от пътя, по който Учителят ни води. Все пак Учителят ни води по един път ни на ляво, ни на дясно. Той дава, Той озарява един път, значи тука има врагове и тука има враг. Значи тука има бомба, и тука има бомба. И ние трябва да вървим по пътя, който Той озарява. Но аз самата нямам думи да разкажа за отклонението.
В: През време на Пловдив, пловдивското братство, много са били медиумите. И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани. Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар, зъболекар. Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете.
НЕДЕЛЧО ПОПОВ
Брат Неделчо Попов беше един от преданите млади братя, който много обичаше Учителя и Го съпровождаше много често по екскурзии в планината и Го водеше на концерти. На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме". Учителят му казва: "Тези, които виждат и чуват, нито ме потърсиха, нито ме намериха, а вие сте блажени, че ме потърсихте и ме намерихте". В: Нито чувате, нито виждате. Веска: Макар, че нито виждате, нито чувате, нали нямате още отворени духовни очи, но вие ме намерихте. Значи вие имате по-добър ориентир отколкото тези, които виждат и чуват. В: То не е случайно. На едни се дава. Веска: Да четат Словото. Защото вижте, това са дарби от някакво минало. Това са дарби, които Учителят не може да не цени, обаче тези дарби могат да ги поведат по някакви пътища, както това е станало много често в началото с брат Никола Ватев. За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две. В: Как, аз това не го знаех. Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да.
ИРИНКА КИСЬОВА
Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа!" Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха. Веска: Та това са изживели те с това дете, това зная за тях. Като научават за Учителя, веднага идват на Изгрева, правят си една скромна къщичка. Бяха ентусиазирани, те бяха ентусиазирани. Брат Иванчо Кисьов беше много ентусиазиран, но като че интелекта му не можеше така някои работи да разбере, но беше предан, предан. Едни добри души, добри души, ентусиазирани, това бяха те.
И ние продължаваме нашите разни връзки със спомените, които имаме от Учителя. Спомням си, че Той беше казал: "Че ще настъпят времена, когато Братството и идеите на Братството и Учението ще бъдат преследвани". През тези времена ние трябва да се вглъбим в себе си, да се занимаваме със Словото и да работим върху себе си, а външната дейност ще трябва да я приключим. В: Това беше от 1945 до 1989 г. В: От заминаването на Учителя досега минаха 44 години. Веска: 44 години. В: Тия неща вие ги проверихте. Веска: Е, ами да. Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1.януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си. Защото хората се заразяват от начина на живот на другите. Това е най-силната проповед. По-добър начин на проповед няма. Учението на Учителя означава приложение.
Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:20
