Есента настъпваше и заедно с нея растеше тревогата от неочаквано посещение на самолети и бомбардировачи. Имаше нареждане прозорците да се затъмняват с черна хартия. Оскъдица мореше народа. Хляба се месеше от нехранителни някакви второстепенни съставки на житното зърно. Липсваха много продукти на пазара и всичко купувахме с купони. Бях започнала и моето учителство в III.Софийска девическа гимназия. По това време имах някои предупреждения за реални опитности, които предупреждения Невидимия свят ми даваше в съновидения. А войната бушуваше. Над България често прелитаха бомбардировачи, отправени към обекти в Румъния, но често и над България имаше бомбени нападения, попадения. Някои от крайните квартали на София, а и по-централни такива биваха атакувани и знаехме, че имаше срутени жилища и пострадали хора. Но тези явления бяха рядко и ние сравнително спокойно преминавахме дните. И така една нощ сънувах, че се изкачвам по една отвесна стена с много усилия и напрежение и вече изморена стигам до горния рай. В този миг идва Учителят и ми подава ръката си и аз се озовах на една спокойна зелена поляна. Наближаваха Рождествените празници и Нова година. Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин".
И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му.
На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда. Към 12 часа дойде и баща ми, а след малко и брат ми Гавраил. Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София. Аз отидох в моята стая, разтворих Библията на страницата, на която се намира 91.псалм и я оставих така на масата. Заслизахме от третия етаж към първия етаж, за да сме по на безопасно място. Мама беше успяла да запази великолепно спокойствие. Аз тихо произнасях думите на 91.псалм и така долу при стълбището престояхме през цялото време на бомбардировката. Наоколо, съвсем наблизо падаха бомби, експлодираха и изпълваха въздуха с ужас, трясък и прах от разрушенията. Върху съседната на нас къща падна бомба и до основи я разруши. От детонацията се счупиха и нашите прозорци. Чухме как издрънчаха, а пясъчно дребни стъкълца попадаха и върху нас. Но останахме абсолютно невредими. А брат ми Гавраил преди това е бил на разговор при Учителя. След като бомбеното нападение свърши и самолетите на неприятелите извършиха пъкленото си дело и отлетяха, сирените свириха отбой и ние се качихме горе, за да видим какво е станало. Слава на Бога. Всичко си беше на място. Само мазилка и стъклени прашинки бяха попадали, защото съвсем наблизо до нашата къща имаше разрушена от бомбите сграда. В: А Галилей казваш е бил на среща с Учителя. Веска: Да, той е бил при Учителя. Сега вижте какво, той сам разказва своите спомени, тъй че... там ще прочетете. В: Учителят какво е казал? Веска: Ами Учителят му е казал да не се смущава, нещо такова, но той е бързал към къщи да слезе. Картината наоколо беше страшна. Побързахме да се свържем с другия ми брат Апостол, чието семейство живееше на близка улица, ул. "Цар Асен I" 76. Слава на Бога и те бяха оцелели. Те и тримата: Поли, Виргиния и Румен, двегодишното им момиченце бяха спасени. Поканиха ни вечерта на 10.януари да отидем и нощуваме в техния дом. Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София. И така останахме известно време в антрето на апартамента. И след като настана малка пауза избързахме по стълбите към скривалището. Нова вълна от осветителни бомби връхлетя върху София. Но и този път с божията закрила оцеляхме. След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници. Мама и тате с леля ми и баба ми отидоха в Красно село в дома на една от лелите ми, сестра на майка ми. А когато след бомбардировката брат ми Гавраил е отишъл при Учителя и чул думите Му: "Вземи сестра си и идете на Изгрева". С малко багаж в раниците се отправихме брат ми Гавраил и аз към Изгрева. Там радушно приети в дома на сестра Сийка Динова живяхме до месец март 1944 г. в много дружелюбна атмосфера на песен, молитва и духовни разговори. А Учителят с една група братски семейства бе поканен да се приюти в жилището на нашият брат Темелко от село Мърчаево, което се намира зад Витоша, в подножието на западния склон на планината. В: Вие изкарахте колко време на Изгрева? Веска: При Сийка Динова отидохме значи на 11.януари вечерта до март - значи бяхме януари, февруари, март някъде края на месеца. В: Тя е дъщеря на старата Динова? Веска: Тя е дъщеря на сестра Динова, където живяхме много красиво. Защото там беше леля Еленка Каназирева, защото майката си беше заминала вече, старата Динова и там беше нейната леля, сестра на майка й по-млада, учителка по френски език и там при тях си бяхме разпределили работата. Леля Еленка готвеше и палеше печката, Сийка миеше съдовете, аз чистех всяка сутрин, метях, изтърсвах чергите и заедно със Сийка отивахме чак до семинарията да носим вода през гората и да събираме съчки за печката, защото нали нямаше вода на Изгрева, поради бомбардировките не можехме да намерим вода. А пък Галилей с Георги Томалевски спяха в бараката на стенографките и идваха при нас. От време на време Георги Томалевски отиваше до техният апартамент, жена му се беше евакуирала с детето. Те имаха една дъщеря. Той отиваше в града да донесе някой и друг конфитюр или някаква консерва, за да си хапнем горе на Изгрева. Бяхме останали на Изгрева много малко, почти ние, като че ли бяхме само. Всичко се беше изселило, кой в провинцията, в братски къщи така, кой където беше намерил за добре и Учителят беше казал: "Тези, които сега са на Изгрева държат изпит". Ха, ха и много беше приятно всичко. В: Вие заварихте ли старата Динова? Веска: Познавам я, нали ви казах, че в нейния дом сме идвали много често. В: Помните ли някои опитности, които тя ви е разказвала? Веска: Не. Аз ви казах, че в нейния дом много често отивахме след беседа, там прекарвахме целия следобед, да кажем неделния ден, но разговорите се въртяха около въпроси много живото настоящи, което беше много пълно с интересни и красиви преживявания в момента. Всички сме били при Учителя, спомняме си някои моменти от Неговите мисли от Неговите беседи и така повечето пеехме, молехме се, така прекарвахме в нейния дом. В: Значи нейния дом беше построен. Веска: Беше една дървена къщичка, но много спретната, много елегантна с коридорче, една по-малка стая, кухня и една по-голяма стая, в която имаше три легла, беше така хубава, чиста, спретната, поддържана и наредена. Сийка беше чиновничка в Народната банка. Тя имаше една опитност интересна. Когато на 10.януари в 10 часа сутринта става бомбардировката, тя е трябвало да се качи с асансьора да занесе някакви документи при някакъв началник да ги подпише, но сирените засвирват. В това време моментално спира електрическия ток и тя остава в асансьора, увиснал между два етажа и прекарва цялата бомбардировка в асансьора, безспорно прекарвайки в абсолютна молитва, непрекъснато е чела 91.псалм. Така се е спасила. Това ни го разправяше Сийка. Там прекарвахме много хубаво. След тези разрушителни бомбардировки софиянци започнаха да се евакуират, понеже голяма част от жилищата бяха разрушени. И почти всички наши братя и сестри живеещи на Изгрева намериха убежище в провинцията, тъй като бомбардерите често прелитаха над София, снабдяването с вода и съестни продукти беше извънредно мъчно, почти невъзможно. Наистина от Изгрева и близката му околност нищо не бе засегнато от бомбените попадения. И така на Изгрева останахме една съвсем малка група. А Учителят казал: "Тези, които останаха на Изгрева държат изпит". Обаче въпреки много трудните условия в дома на сестра Сийка Динова, всички живеехме в една чиста и приятна атмосфера на хармония и разбирателство. Всеки изпълняваше работата, която му прилягаше. Леля Еленка Каназирева палеше печката и готвеше. Братята носеха продукти, аз почиствах жилището, заедно със сестра Сийка носех вода от сградата на френския колеж, тъй като голяма част от канализацията беше повредена. Но всеки вършеше работата си с обич и приятност.
