За Ловеч ме придружи Гали с цигулката си. А пък директорка на пансиона беше мис Мелъни Търнър, една великолепна американка, която 20-го-дишна напуска Америка да бъде от полза за България. И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше. Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира. В горния етаж бяха нашите спални. Една американка, тя и аз. Имахме там и баня. Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко. Тя ми даде всичко каквото беше. И хубаво бях посрещната. Гали ме заведе там, пък моя приятелка беше учителка вече там в Ловеч и тя ме представи на мис Търнър, на цялата колегия и Гали изнесе концерт в залата за концерти. Те имаха зала за концерти в колежа. И те даже ученичките нарекоха Гали сър Вайъли на английски „цигулка". Гали пожела да привлече мис Търнър към Словото на Учителя, но не успяхме, защото, ще ви кажа, после какво стана.Там бях една година 1942 и 1943 г. Вече през есента на 1943 г. ставаше въпроса, че трябва в София да живея при родителите си, аз заболях. Там моето вегетарианство не беше така много уважено, щото готвача ми сервираше само пържени картофи, но като подметки. 1943 г. беше военно време, хлябът беше като кал и аз отслабнах и заболях. Боледувах известно време, та помня, че Учителят казвал да ям по една ски-лидка чесън. И аз тогава ангажирах готвачката на мис Търнър, плащах й 400 лв. и казвам: Ще ми готвиш, обаче зарзават", тя беше много мил човек и много хубаво ми готвеше вкъщи, носеше ми храната в стаята. И дойдох си вече в София. В: Поводът, Учителят да ви напише писмо, вие ли бяхте или Гали? Веска: А-ах, чакайте ще ви кажа сега, какво става в Ловеч още. В Ловеч и навсякъде знаеха от какво общество идвам; аз мълча и не давам нищо да се разбере. Една сутрин, както отивам в клас, имах първи час, отивам по-рано, влиза една колежка, моя колежка литераторка. Казва: "Г-це Величкова, разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз я погледнах, виж тия клюкарки, в себе си казах клюкарки, пък всичко знаят. "Моля ви се, много ви се моля, аз имам артрит и голямо страдание в колената, много така страдам, попитайте го, помолете го да ми помогне, какво ще ме посъветва Той да направя". Та по тоя повод писах писмо до Учителя. Аз написах писмо на Учителя и когато дойдох в София беше вече Коледната ваканция, Учителят ми изпраща писмо до тука, до вкъщи, отговора. Вие това писмо го знаете, нали? В: Не. Веска: Не съм ли ви го показвала? В: Не. Веска: При мене е, ще ви го покажа. Аз няма да ви го цитирам. Ще го прочетете. Писмо, в което пише, че съм възкликнала на една страдаща, че съм могла да направя едно добри и ме посъветва, лично Той обаче ме посъветва. Обаче ходих при Него, щото писмото не ме задоволи само, лично Той ми каза: "Ами каза, ще трябва да пие топла вода сутрин, преди ядене три пъти на ден, която измива всичките наслойки в организма и да прави разходки". Аз й го казах това нещо и й предложих да я извеждам на разходка из хълма, така се разхождахме. Сега тя как го прие, тя не реагира. Вероятно това й се видя много наивно. Но нищо не каза, нищо не каза. Водех я на разходка, аз нищо не я питах, не я човърках, дали го е прилагала и това не мога да кажа, както и да е. А тя да се окаже на моя колежка леля, но после разбрах това нещо. Така. Идвам в София вече, В: Имаше ли някакво подобрение тази ваша колежка? Подобрение от артрита? Веска: Нищо не ми сподели. Нищо. Вероятно е рекла... Нищо не мога да кажа от нейно име. Нищо. само така я водих на разходки, не я питах, да не мисли, че й налагам това, което й е дадено като съвет. Това е. В: И вие се връщате. Веска: Аз в 1943 г. бях есента в София и трябваше да потърся работа в Софийска гимназия, тогава пък брат Георги Томалевски имаше някакъв голям пост в Министерството, а също беше и директор на III.девическа гимназия, и той каза: "Ти ще бъдеш при мене учителка" и бях назначена в неговата гимназия от 1943 г. В: И до коя година бяхте там в София? Веска: До 1946 г. В: След това? Сега аз искам друго да ви питам. Галилей ми споменаваше, че на времето, когато сте били в
Американския колеж, ходил лично да пита Учителя, казва: "Ето идват събития, тя трябва ли да напусне американския колеж?" Учителят нещо интересно му е казал. Веска: Не, не зная това. Точно това не зная. Какво е? Даже Гали не ми го е казвал това нещо. В: Той отишъл при Учителя и казал: "Учителю, така и така, идват събития и сестра ми е в американски колеж. Да не би да се обърнат събитията и тя да пострада". Учителят го изгледал строго и казал: "Никой няма право да коригира съдбата другиму, освен Бог!" Веска: Сега, какво става. В колежа много ме обикнаха всичките и много хубаво работих там, имах много хубави деца, всичко това беше прекрасно. Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор Йовчев ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия. След това отидох в Ловеч и после след това се върнах в София. Тъй че може би Учителят е помогнал, но интересното беше това, аз не ходих да занимавам Учителя с този мой въпрос. Но веднъж, беше един неделен ден, някъде след обеда след беседа и аз нещо се навъртам в големя салон, никой няма в салона и Учителят идва при мене тутакси идва. И така аз застанах гдето беше ъгълчето, гдето беше книжарничката на Цочо. И отивам да Му целувам ръка и Учителят изрече: "Чембърлейн". Ама Той така си каза нещо, но пак не знам на себе си ли го каза, нищо не мога да кажа повече. "Чембърлейн". И отидох. Учителят само това ми каза: "Разбирам, че вие отивате в американския колеж, но ще знаете, че там става винаги голямо течение. От Владая минава едно течение, което не е много добре и което минава непрекъснато". И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно. И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със солена вода, в много слаба форма. Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора. Бях решила в себе си и какво ще занимавам Учителя повече, да. Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия. "Вие напомняте за Ренесанса с тази прическа." Съпругата му беше в Америка тогава, те нямаха деца и той искаше да ме вземе в Америка, но аз казах: "В България си оставам". Изобщо не ме е блазнило това отиване на някъде, макар че съм имала хиляди случаи и в Италия, и във франция, и в Америка да отида и са ме канили да ми плащат. Тука си оставам.
