За пролетното равноденствие всички знаят по нещо - учители и ученици, астрономи и физици и всички учени, от всякакъв род и ръст - малки и големи - всички говорят за пролетното равноденствие.
За Вечното благоденствие само един е говорил, само един говори, само един ще говори - Учителят е Той.
Нощ и ден. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Нощ в деня и ден в нощта!
Дан-дан-дан! Дванайстия час удря и пролетта пише на своя циферблат: Иде Вечният ден, в който слънцето никога не залязва. Иде Вечното благоденствие.
Тъмнина и светлина. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Тъмнина в светлината и светлина в тъмнината".
Дванайстия час удря и пролетта в книгата на живота пише: "Иде Вечната светлина, носителка на знание и свобода. Иде Вечното благоденствие!"
Зло и добро. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зло в доброто и добро в злото!
Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота. Иде Вечното благоденствие!"
Безлюбие и любов. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Безлюбие в любовта и любов в безлюбието!"
Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие!"
Смърт и живот. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Смърт в живота и живот в смъртта!"
Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде
вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие!"
Скръб и радост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Скръб в радостта и радост в скръбта!"
Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига. Иде Вечното благоденствие!"
Зима и пролет. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зима в пролетта и пролет в зимата!"
Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие!"
Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие!
Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта".
Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов!
Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум.
