В града съм. Виждам в една фурна опечени пресни, топли питки. Часът е 11, към обед. Мисля си, че има време и ще има време да се кача горе на Изгрева, затова вземам една питка и бързам нагоре към Изгрева. Пристигам горе, при масите и всички са на обед. Обедът почти е привършен, макар че онези, които са дошли по-късно се хранят още. Учителят ме видя, стана и ме посрещна, аз Му давам питката и сядам на мястото, което ми сочи - до Него. Донасят ми храна. След молитвата, с която завършваме общия обед, Той се качва по стъпалата да се прибере в стаята си. Аз вървя след Него, защото от няколко дни имам един въпрос, който трябва да Му задам и да получа отговор, за да знам какво да правя. Аз успях да го задам както Той вървеше.
Пред вратата, когато се обърна да ми отговори на въпроса, Той си отчупи една хапчица от питката и я сложи в устата си. Аз се зарадвах толкова много, че успях само да се поклоня и да тръгна обратно тичешком изпълнена с радост. Долу се спрях пред масите и тутакси в главата си чух отговора на Учителя.
Беше хубав, слънчев, есенен ден след обед. Приближавам полянката. Тя цяла е е заляна от слънцето. Учителят е там. Около Него двама, трима човека си приказват. Учителят държи в ръцете си един голям грозд. Аз вече съм се приближила към групата. Той откъсва една четчица от грозда и ми го подава. Аз поемам зърно след зърно, те са повече от вкусни. Аз трябваше да Го питам нещо, как да постъпя с едни мои роднини. Отнасяше се за родово имущество. След като изядох зърната, тутакси отговорът дойде в мен. Реших да раздам своя дял по същия начин както Учителят ми подаде чепчицата грозде. За нея, чепчицата от грозде, по-после написах: "Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде!"
