Тръгвам за село Буковец, нали там съм учителка. Искам да се обадя на Учителя. Чукам, но Той не се обажда, макар че знам, че е там. Оставам на столчето трите хубави портокала, които бях купила за Него и си тръгвам. Нямаше време да чакам. Една от сестрите, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя, после ми разправяше, че щом аз съм си заминала, Учителят излязъл, взел портокалите, надникнал отгоре през прозореца, за да ме види и с голяма радост погледнал портокалите в ръцете си. После пак надникнал през прозореца. Така 2-3 пъти. Като пристигнах на село ме чакаха големи неприятности с кмета на селото. Той бе подкокоросван от попа на селото и искаха да ме изгонят от селото като дъновистка. Затова Учителят беше надникнал три пъти през прозореца, за да ме охрабри и закриля.
Веднъж купих грозде. Като Го купувах, нарекох го за Паша Теодорова. Но на Изгрева вместо Паша изведнъж ме пресреща Учителят. Изведнъж го давам на Него. Той го поема от ръцете ми, откъсна си едно зърно и каза: "Аз съм радостна". Нищо не разбирам. Той откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна".
Недоумявам. Учителят си откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна." В този момент се задава Паша, цялата засмяна. Учителят й подава гроздето и казва: "Това грозде е за теб от сестрата!" Накрая всичко разбрах. И аз съм вече радостна.
