Беше неделя, на Изгрева в една пролетна утрин. Аз съм при боровете, пред "Парахода" на стенографките. Едно птиче кацнало на боровете пее. Заслушах се и разбрах, че се обажда птичето наричано от децата "чичо пей", защото песента му наподобяваше изговарянето на тези думи. Аз слушам, а Учителят е седнал там на един стол, поглежда ме и казва: "Твоето птиче. Твоето птиче". Да ми се каже такова нещо и то от Него, значи да бъда доволна от себе си, от своят дял от живота и да вървя напред като ученик. По това време се разказваше, че веднъж в живота у човека птичето на щастието кац-ва върху рамото му и ако човек не посегне с ръка да го вземе, то след като си изпее песента то хвръква и изчезва. При мен стана така, че докато пееше това птиче на рамото ми, аз пишех моята поезия.
Веднъж казвам на Учителя: "Много обичам водата и като малка много обичах да ме вали дъжд". "Ти си приятелка на водните духове. Ето защо."
Друг път се изкачвам нагоре по стълбата и съм при вратата Му. Той я отвари и ме изчака. "Учителю, като съм била дете са ми разказвали, че съм била много хубаво дете. Защо днес не се е запазила малко от тая нежност?" "Ти ако беше хубава, ти щеше да въртиш момците и да залитнеш по друг път. А сега трябваш на децата. И затова си учителка. Не всеки може да работи с децата. Защото децата много добре оценяват чистотата. Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен. Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като поезия. Така станах поетеса за деца. Но другата поезия, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство". Но истинската ми духовна поезия остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен. И това ще бъде онзи, на когото също от време на време кацва на рамото му малко птиченце и му пее в захлас. Песни от Небето!
