Петровден е. Денят на Учителя. Взимам със себе си моята племеннич-ка Райка. "Хайде, Райке, да вземем бисквитки и да поднесем на Учителя!" Отиваме и купуваме пет бисквити. Излизаме навънка. А Райка ме пита: "Защо пет, лельо. Нека да са седем, дванайсет, ще си хапне човекът". Връщаме се в магазина и взимаме още. Отидохме на Изгрева, изкачваме дървената стълба, чукаме на вратата, Учителят отваря и Райка поднася бисквитите. Учителят ги поема с двете си ръце и я погалва по главата.
По време на бомбардировките, в една неделя отиваме при Учителя с другата ми племенничка Санка, която бе на пет години. Санка Му целува ръка и докато устницата е на ръката Му, то очите й са вдигнати нагоре към лицето Му. Бузичките й са пламнали от вълнение. След това тя веднага заговори: "Отрязаха ми косите леля Ганка и леля Здравка. Премахнаха ми плитките, една само остана, ето тук". И тя посочи, струва ми се, някъде към врата. А пък другата ми племенничка Санка изтича и каза: "Боли я ръката, боли я ръката". Тя дойде до мене и посочва на Учителя дясната ми ръка. Учителят ме поглежда. Усмихнат е. Даде на децата по една бонбона. А когато бяхме на последните стъпала, Санка запя песента "Изгрява слънцето". А когато Санка беше на около две години, бях я завела при Учителя и Той тогава каза: "Тя е на сърцето дете. Чиста храна".
Беше съборен ден през 1938 г. и бяха дошли и чужденци. С мене е и племенницата Райка. Играем гимнастика и след това Паневритмия. Райка за първи път влизаше в колелото на Паневритмията. По едно време гледам, че Учителят я наблюдава. "Райке, Учителят те гледа." И наистина, когато отидохме да Му целунем ръка, Той каза: "Рекох, детето много хубаво играе Паневритмия".
Все около същата възраст Той каза за нея веднъж на стълбите горе: "Тя да свири!" Друг път аз бях Му казала: "Учителю, ами тя много обича да рисува". А Той допълни: "Че тя може да стане художничка". Все нещо, като малки семенца бяха посадени в тях. Много приятели си водеха децата при Учителя. Минаха десетки години след това, те израснаха, станаха възрастни хора и понякога виждахме да пораства и да излиза на яве от тях в живота им някое хубаво цвете, което ухаеше на красота и живот. Тогава знаех, че е поникнало някое от семенцата, посети от Учителя в душите на онези деца, които приятелите водеха при Него.
