Една сутрин се изчаквам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Намирам се при Учителя. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 г. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда от горе до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години." Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старо-заветния човек, за новозаветния човек, за праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може, може да се ползва от тях. И само толкоз.
