Беше Коледа по време на бомбардировките. Аз се приготвих да отида в село Симеоново при Учителя. Огъвам добре опечената дюля, отделям бисквитите, които съм опекла и казвам на моята племенничка: "Сани, искаш ли да дадеш на Учителя от твоите бисквити?" "Да", казва тя. Донася ги и отброява. Може би бяха 9, може би 12. Майка ми беше там. Права при вратата, тя каза засмяна и някак сънливо: "И аз ще дам от моите бисквити на Учителя". Донесе и отброи 9 или 12. Сложих всичко в чиста книжка и после в чантата и тръгнах.
Снегът беше дълбок. Запомних това пътуване по шосето. Когато изваждах крака си, за да пристъпя напред, другия крак се забиваше по-дълбоко в снега. Вървя, никой няма по шосето. Вятърът грабваше сняг от едно място и го трупаше на друго. Безкрайност. По едно време ми се струваше, че е невъзможно да продължа. Спирам, гледам назад, гледам напред. Безкраен снежен път. Да продължа напред трябва да стана героиня. Да се върна назад - смисъл няма. И пак напред. Изваждам крака си от снега, другия се забива по-дълбоко. И него изваждам. В едно е спасението, да вървя. А да се върна или да остана на едно място, това е гибел за мен. Накрая пристигам до пътя, който води до Учителя. Поемам го. Ето едно момченце ме посреща и ме упътва към къщата, гдето е Учителя. То върви напред, а аз се мъкна отзад. Виждам го, извърнало глава към мен, а по лицето му нещо като смях. "Защо се смееш, момче?" "Но аз не се смея." От студеното време и от вятъра то прави тия гримаси, а аз мисля, че то ми се смее. Ето къде е къщата! Вътре братя и сестри седят. Поднасям на Учителя дюлката и поднасям бисквитите. Стенографката Савка поема дюлката и казва: "Топличка е, Учителю!" Учителят взима и си хапва от нея. А бисквитите Савка ги слага в раницата. Но Той казва: "Защо ги слагаш в раницата? Дай ги на всички!" Савка раздава на всички по една, а на Учителя слага в една чинийка една купчинка. Учителят посяга и си взема една бисквитка разположен и усмихнат. Говори ни. А сърцето ми се топи в гърдите. Като гледам как бисквитките една по една хрупкат между зъбите Му.
А в самото начало на пристигането ми Учителят отряза едно парче от кекса, който беше пред Него и ми го подаде. Следващото парче беше за момчето, което ме доведе. На следващия ден сестра Теодора ми каза: "Всички опитахме от твоята дюлка, която донесе. Учителят ни я раздаде на резенчета". Беше Коледа с Учителя.
